Десетилетия наред избухливият характер се е смятал за слабост или недостатък. Признак, че човек не може да се контролира, че може да е незрял или твърде импулсивен. В ежедневието избухливите хора често се сблъскват с критика, а обществото насърчава идеята, че „спокойствието" е най-здравословната реакция на стрес.
Но има и специалисти, които поставят под въпрос тази представа. Според тях, експресивните "горещите" хора" може да живеят по-дълго, тъй като не потискат емоциите си.
Отдавна вече се говори и, че хората, които прикриват емоциите си, са с по-висок риск от сърдечно-съдови и други заболявания.
Екип от университета в Йена (Германия) провежда мащабно изследване с участието на около 6000 души, проследявани в продължение на години. Според специалистите, емоциите не трябва да се задържат и причината е дори физиологична.Когато човек „гълта" гнева си или се стреми да остане спокоен на всяка цена, пулсът му рязко се ускорява, нивата на кортизол и адреналин се повишават, кръвното налягане се увеличава, напрежението в тялото се натрупва хронично.
Учените отбелязват, че подобно поведение води до устойчив вътрешен стрес - фактор, пряко свързан с хипертония, аритмии, исхемична болест и дори някои видове рак.
Изследователите наричат тази група хора „репресори" - хора, които системно потискат негативните емоции, за да изглеждат „правилни", спокойни или социално приемливи.
Гневът и раздразнението са естествени реакции, които имат биологична функция. От еволюционна гледна точка гневът мобилизира тялото, повишава концентрацията и готовността за действие, помага за отстояване на граници, предупреждава за несправедливост, претоварване или нарушени потребности. Когато тези сигнали редовно се игнорират, тялото "плаща" цената.
Интересен акцент от изследването е сравнението между две култури, в които емоционалните и склонни към бурни реакции италианци живеят с две години повече от сдържаните и културно привикнали да пазят самообладание англичани.
Емоционалната експресивност намалява вътрешното напрежение и позволява на организма бързо да се „освободи" от стреса.
Съвременната психология отдавна твърди, че потиснатият гняв често води до тревожност, панически атаки и депресия. Сдържаните хора са по-склонни към хронично напрежение и тревожни разстройства. Непроявените емоции се превръщат в „енергия", която тялото трябва да процесира - често чрез физически симптоми (болки в стомаха, мигрени, проблеми със съня).
Гневът сам по себе си не е разрушителен - разрушително е неконструктивното му изразяване или пълното му потискане.
Важно уточнение: изследванията съвсем не казват, че е здравословно да крещите по хората или да се държите агресивно.
Вместо това подчертават ползите от здравословното, осъзнато изразяване на емоциите, например да говорите за това, което ви дразни, да поставяте граници, да показвате недоволството си с аргументи. Също така физическата активност е добър начин за освобождаване на напрежението. Може да се придържата към техники за дишане и емоционално регулиране.
Тези методи позволяват емоциите да бъдат изразени и обработени, без да вредят на околните.
Най-здравословният подход е балансът: да си позволим да чувстваме, да изразяваме емоциите си, но и да ги канализираме по конструктивен начин. Така „горещият" характер може да се превърне не в недостатък, а в източник на жизненост, автентичност и както показват изследванията дори на по-дълъг живот.
Коментари (0)
Вашият коментар