Причините за хроничното главоболие

Главоболието е едно от най-разпространените неразположения на съвремието. Всеки от нас поне веднъж в живота си се е сблъсквал с този проблем, а милиони хора страдат от редовни и хронични пристъпи.

Когато медицинските изследвания не откриват явни патологични изменения, лекарите-остеопати могат да окажат ефективна помощ и в много случаи да освободят човека от тези мъчителни състояния.

Главоболието може да бъде симптом на най-малко четиридесет и пет различни заболявания, функционални нарушения и отклонения в организма.

Когато причината не се открива с традиционната диагностика

Ако лекарите не установят конкретна патология, причината често се крие във функционални нарушения, тоест в промени в нормалния режим на работа на органите и системите.

Обикновено те се дължат на разместване на елементи от костната система (най-често вследствие на травми) или на вътрешните органи (в резултат на спазми на мускулите и връзките, чрез които тези органи са прикрепени към скелета и свързани помежду си).

В повечето случаи тези нарушения не са достатъчно сериозни, за да предизвикат ясно изразено заболяване или да бъдат установени при стандартни диагностични изследвания. Въпреки това те водят до множество негативни последици, включително и хронични главоболия.

В повечето случаи тези проблеми лесно се диагностицират и поддават на лечение чрез остеопатични методи. Няколко безболезнени процедури – и пациентът се освобождава от страданието. Нека разгледаме конкретни примери за нарушения, които могат да причиняват хронично главоболие.

Главоболие като последица от нарушения в работата на черния дроб и жлъчния мехур

Един от механизмите на възникване на главоболие е свързан с отклонения в химичния състав на вътрешната среда на организма.

При интоксикация чувствителните рецептори – хеморецепторите – изпращат тревожни сигнали към мозъка, които се възприемат като болка. Този механизъм стои в основата на хроничните главоболия, възникващи при хормонални промени в организма.

Тъй като хормоните, отделяни в кръвта, се разграждат в черния дроб, при хормонален пик натоварването върху него значително се увеличава.

В нормални условия организмът трябва да се адаптира към колебанията в хормоналните нива. Но ако черният дроб не успее да се справи с това натоварване, в кръвта попадат недоокислени продукти на разграждането, които отравят организма. Това се проявява със сърцебиене, повишено изпотяване, колебания в кръвното налягане, раздразнителност, както и главоболие.

Тези симптоми са характерни за периода на пубертета при подрастващите, по време на бременност и в климактериума при жените. Те могат да се наблюдават и при хормонални промени в определени фази на менструалния цикъл (предменструален синдром).

Често причината за интоксикацията са нарушения във функцията на черния дроб и жлъчния мехур, които намаляват техния функционален капацитет и не им позволяват да изпълняват пълноценно задачите си по време на хормонален стрес.

Източникът на тези нарушения са спазми на мускулите и връзките, чрез които вътрешните органи са прикрепени към скелета и помежду си.

Черният дроб и жлъчният мехур са фиксирани чрез сложна система от връзки. Непроизволното им съкращаване (спазъм) води до промяна в положението на органите, усукване на кръвоносните съдове и нервите, както и до нарушаване на преминаващите наблизо структури.

Например, спазъм на хепатодуоденалната връзка, която поддържа жлъчния мехур, често води до частично притискане на жлъчните пътища. Затрудненият отток на жлъчка причинява застой и интоксикация на организма.

След като изследва причините за отклоненията, лекарят-остеопат с помощта на специални техники меко и безболезнено освобождава спазмите и връща органите в оптимално положение. След няколко сеанса нормалната функция на черния дроб и жлъчния мехур се възстановява, а интоксикацията и симптомите, включително главоболието, обикновено изчезват напълно.

Главоболие като последица от травма на опашната кост

Кой от нас не е падал, подхлъзвайки се на заледен тротоар?

Ако не е имало счупване, подобен инцидент бързо се забравя и малцина му отдават значение. Но според остеопатите последствията от травма на опашната кост могат да се проявяват през целия живот и да бъдат източник на множество заболявания, включително хронични главоболия.

Гръбначният мозък е обвит в твърда мозъчна обвивка, наподобяваща плътен „чорап". Долният край на тази обвивка е прикрепен към опашната кост, а горната част навлиза в черепа и покрива мозъчните полукълба.

В нормални условия подвижността на опашната кост е ограничена. При травма обаче тя може значително да се отклони от първоначалното си положение и да се фиксира в нова позиция. Прикрепената към нея твърда мозъчна обвивка се опъва, притискайки мозъчните тъкани, артериалните и венозните съдове. Това води до хипоксия (недостатъчно снабдяване с кислород) и венозен застой. Един от резултатите са хроничните главоболия.

Освен това от гръбначния мозък към вътрешните органи преминават гръбначномозъчни нерви. Поради напрежението в твърдата мозъчна обвивка се засягат техните коренчета, което води до широк спектър от заболявания – в гинекологията, храносмилателната система, радикулити и други.

Най-неприятното е, че повечето от тези проблеми могат да бъдат предотвратени, тъй като отклоненията на опашната кост подлежат на корекция чрез остеопатични методи. Практиката показва, че значително разместване на опашната кост се среща при голям брой хора.

Приведените примери са само малка част от функционалните нарушения, които остеопатите диагностицират и лекуват.

Разбира се, остеопатията не е панацея и не може да премахне мигновено и без лекарства всяко главоболие. Но често се срещат пациенти, които с години са приемали обезболяващи и са се лекували безуспешно, докато проблемът е можел да бъде решен още в ранен етап, понякога само с един сеанс.

Не пропускайте разтърсващата изповед в новия епизод на подкаста "Неперфектните с Мила".