Особености на хората, които искат постоянно да са център на внимание

Всички познаваме хора, които живеят, за да привличат вниманието върху себе си.

В най-интензивната си форма те са неуравновесени, принадлежащи към по-голяма група личностни разстройства.

Под тази категория, известна също като група Б на разстройства на личността в DSM-IV, има разстройство на личността, характеризиращо се с модел на прекомерно търсене на внимание. Тези индивиди е възможно да останат незабелязани от обществото, защото обикновено се адаптират доста добре социално и на работното място. Но тяхната ахилесова пета е в личните им отношения, тъй като те са силно емоционални и драматични, използват манипулация, за да получат това, което искат. Тези хора се характеризират с емоционални и мотивационни смущения.

Според Американската психологическа асоциация това разстройство на личността се характеризира с модел на прекомерно търсене на внимание. Обикновено се развива в ранна зряла възраст и включва неподходящо съблазняване и прекомерна нужда от одобрение.

„Повечето проблеми в света са заради хора, които търсят внимание."
T. С. Елиът

Общ модел на прекомерно търсене на внимание
Хората, които постоянно се нуждаят от внимание, са склонни да имат добри социални умения, въпреки че ги използват, за да манипулират другите и по този начин да се превърнат в център на вниманието, като се деморализират, ако не могат да привлекат никакъв интерес. Те зависят твърде много от това колко важни са, като изглеждат със солидно самочувствие, въпреки че това не е вярно. Стремят се да го потвърдят чрез постоянните си изисквания за внимание. Те са като деца, които пеят или танцуват, за да привлекат вниманието на възрастните.

Общият модел на прекомерно настроение и търсене на внимание се среща в различни контексти:
- Те не се чувстват комфортно в ситуации, в които не са център на внимание.
- Взаимодействието им с другите включва сексуално съблазнителен или провокативен компонент.
- Емоциите им са повърхностни и се променят бързо.
- Използват външния си вид, за да привлекат вниманието към себе си.
- Начинът, по който говорят, е твърде субективен и без нюанси. Техният емоционален израз е драматичен, театрален и преувеличен.
- Те са впечатлителни и лесно се влияят от други хора или обстоятелства.
- Смятат, че връзките им са по-интимни, отколкото са в действителност.

„Хората с голямо его трябва да бъдат център на внимание, жадуват за признание и много малко се интересуват от другите. Напротив, здравословното самочувствие ни позволява да уважаваме собствените си желания, както и тези на другите."
Андрю Матюс

Хора с висока нужда от обич
Хората с висока емоционалност обикновено грешат, когато оценяват собствената си лична ситуация. Те са нереалистични, драматизират и преувеличават трудностите си. Те могат също така да сменят работата си често, точно както лесно се отегчават, предпочитайки да напуснат поради разочарование, вместо да се изправят пред проблема. Ето защо те винаги търсят нещо ново и вълнуващо, което ги води до опасни ситуации.

В нуждата им от обич и внимание е скрито огромно количество егоизъм. Като цяло, единственото нещо, за което се притесняват или ги е грижа, са самите те.

Те са много общителни и обичат да бъдат заобиколени от хора, но само ако могат да бъдат в центъра на интереса.

Ако някой преминава през труден момент, това не е толкова важно, освен ако не може да стане незаменим в ситуацията. Те също така са склонни да завиждат на всеки, който се опитва да ги надмине или да се състезава с тях в търсенето на внимание.

Използват секса и физическата привлекателност, за да привлекат внимание. Смятат, че са най-привлекателните хора на света и нямат никакви притеснения да бъдат провокативни и дори неадекватни като поведение, като смятат, че другите са силно привлечени от тях, дори когато няма причина да го мислят.

Основната им цел е да бъдат забелязани и да предизвикат фурор, където и да отидат. Те зависят твърде много от това да се чувстват важни.

Препоръчително е да потърсят професионална помощ, за да постигнат здравословно самочувствие и да разберат и усвоят идеята, че има други неща, които са по-приятни от външното признание, като грижата за хората, които обичат, или дори за себе си.

"Никой не е научил смисъла на живота, докато не предаде егото си в служба на ближния."
Ралф Уолдо Емерсън