Има ли такова нещо като женска енергия и може ли да бъде засилена?

През последните години изразът „женска енергия" се превърна в една от най-често повтаряните фрази в социалните мрежи, в коучинг среди и в разговори между приятелки. Обикновено се свързва с мекота, интуиция, творчество, приемане, емоционална зрялост. Но докъде стига метафората и от къде започва науката? Има ли изобщо подобно понятие в психологията и има ли смисъл да говорим за „засилване" на нещо толкова неуловимо?

Истината е, че психологията не борави с термини като „женска" и „мъжка" енергия. В научния език няма доказателства за наличие на отделни, полово специфични „енергии". Но има нещо друго – и то е много по-интересно. Съвременната психология признава съществуването на поведенчески и личностни тенденции, които в културен план традиционно се свързват с женствеността: емпатия, кооперативност, способност за емоционално изразяване, дълбока грижа за себе си и другите. Те не са „енергии", а психологически качества, които всеки човек – независимо от пола, може да притежава, развие или загуби.

И именно тук, в пресечната точка между митове и наука, се ражда смисленият разговор за това как да подхранваме в себе си по-нежните, свързващи, интуитивни аспекти от човешката психика. А те, за разлика от мистичните описания, подлежат на развитие по ясни, логични, добре изследвани начини.

Женствеността като психологическа функция

Психолозите Карл Юнг и по-късно Даниел Гоулман разглеждат качества като емоционална осъзнатост, свързаност и интуитивност като важни аспекти на човешката природа. Юнг нарича приемателния, интуитивен, мек аспект на психиката архетип „анима" – и той присъства у всеки, независимо дали е мъж или жена.

Психологията на развитието от своя страна подчертава, че способността да усещаш емоциите си, да ги назоваваш, да проявяваш емпатия и вътрешна гъвкавост, е в пряка връзка със здравата самооценка, с качествените социални връзки и с умението човек да живее автентично.

В този смисъл онова, което популярната култура нарича „женска енергия", науката описва като група психологически умения: емоционална интелигентност, телесна осъзнатост, умение за свързване и способност да живееш не само през действие, но и през усещане.

Как се „засилва" женствената психична настройка

Макар да не става дума за енергия в буквален смисъл, развиването на тези качества е напълно реален психологически процес. И той често изисква не медитации със свещи, а смелост да се обърнем към себе си.

Първата стъпка е възстановяването на контакта с тялото. Меката, интуитивна страна на психиката винаги започва от усещанията: умението да правиш пауза, да забелязваш как реагираш, да видиш къде по тялото ти живее умората, тихият страх, желанието за почивка. Терапевтичните подходи като mindfulness, телесно ориентирана терапия и емоционално фокусирана терапия показват категорично: човек, който умее да се вслушва в себе си, живее по-емоционално свързано, с по-малко вътрешен шум.

Втората стъпка е развиването на емпатийно слушане. Не „женствеността прави жената добра слушателка", а обратното – умението да слушаш активно, да присъстваш, да проявяваш интерес, подсилва онзи крехък вътрешен баланс, който толкова често наричаме „женска мекота".

Психологията показва, че емпатията не е вродено качество, а трениран навик на вниманието. Умение, което може да се възпитава чрез практики като дневник на емоциите, изразяване на уязвимост и осъзнато присъствие в разговор.

Третата стъпка е създаването на вътрешно разрешение за почивка. Един от парадоксите е, че много жени смятат нежността към себе си за слабост. Съвременната клинична психология показва обратното: почивката, поставянето на граници, създаването на лични ритуали намаляват тревожността, подобряват саморегулацията и повишават усещането за идентичност.

Може би това е най-тихата форма на женственост: спокойната увереност, че имаш право да спреш.

Непопулярните, но най-важни съвети от психологията

Когато говорим за развиване на „женската енергия", популярната култура предлага ориенталски ритуали, бани с рози, новолуния и дневници с желания. Психологията обаче предлага други, много по-дълбоки и ефективни практики.

Първият от тях е работата с междуличностните модели. Женствената интуитивност се засилва не чрез естетика, а чрез преработване на стари сценарии – особено онези, които ни карат да угодничим, да се свръхадаптираме или да се страхуваме да изразим нуждите си. Работата с психолог около теми като зависими връзки, перфекционизъм, угаждане на всички, емоционално подчинение е много по-мощна от всеки ритуал.

Вторият съвет е култивирането на творческо пространство. То може да бъде писане, танц, керамика, готвене – нещо, което събужда въображението. Позитивната психология доказва, че творческият процес засилва чувството за жизненост, гъвкавост и вътрешна свързаност – качества, които често погрешно описваме като „женска енергия".

Третият – и може би най-важен, е усещането за принадлежност. Човек „разцъфтява", когато е в общност, която приема емоциите му, насърчава уязвимостта, уважава границите му. Това са научно установени фактори за психично благополучие. Женствеността – разбрана като мекота и вътрешна сила, се появява най-лесно там, където човек е спокоен и видян.

Женската енергия като човешка зрялост

Може би най-здравословният начин да мислим за женската енергия е да я видим не като нещо мистично, а като състояние на вътрешна зрялост. Това е способността да усещаш, да чуваш собствената си истина, да изразяваш нежност, да се доверяваш на интуицията си, да даваш и да приемаш.

Не жените имат женска енергия, а хората имат нужда от баланс между действие и покой, между увереност и мекота, между рационално мислене и вътрешно усещане.

И ако има път към развиването й, той не започва с ритуал, а с честен разговор със себе си. С приемане на уязвимостта като сила, със смелост да бъдеш внимателен към нуждите си, с нежност към собствените граници и с готовност да позволиш на психиката да се разтвори малко повече към света.

Така описаната „женска енергия" не е тайна, не е магия и не е клише. Тя е човешкото умение да живеем от по-меката страна на силата. И може би точно заради това е толкова ценна.