„Ако не си изядеш храната, дядо Торбалан ще дойде и ще те вземе” – що за метод на възпитание е това се чудим днес, но сплашването на злояди деца се е смятало за правилно и дори нужно до скоро. Да, типичното българско възпитание си има своите минуси, но пък и доста плюсове пред западното. В кои моменти ощетяваме децата си и в кои им даваме криле по български ни помага да осмислим психологът Иво Величков.
Често налагаме своите хранителни навици
Някои модели на възпитание, които сме взели от родителите си, днес са като вехти торби, които не вършат работа. А има семейства, които все още ги ползват. Един от лошичките български начини за постигане на „добри” резултати и, който бабите все още обичат да налагат на внуците се крие в изречението: „Докато не си изядеш всичко от чинията, няма да ставаш от масата”. Същото правим и с гостите, на които вменяваме, че ще ни обидят ако не изядат и изпият всичко поднесено. Е, да, но тъпченето е супер вредно за здравето и напълно грешно. „От деца са ни набивали в главата, че трябва да изяждаме всичко в чинията си, а всеки има различна мярка на ситост. В миналото това е било необходимо, защото храната е била оскъдна, но днес не е така”, казва психологът Иво Величков. Той е още по-малко съгласен с коренно противоположната тенденция днес - родителите да правят децата си вегани. Защото в желанието си да им наложат уж здравословен начин на живот, понякога увреждат здравето им за цял живот. „Погрешен модел е да налагаме своите хранителни навици на децата. Когато има храна у дома, никой няма да умре от глад. Ние сме толкова различни като организми, нужди и биохимия, че няма как да има един единствен правилен режим на хранене”, казва Величков. Що се отнася до идеята за дядо Торбалан и всякакви подобни идеи за сплашване, психологът ги окачествява като „ужасни”, защото стресират и травмират детето. Казва, че е ходил в много детски градини и ясли, където все още се шири подканването, което неминуемо би спечелило класация за най-брутални: „Изяж си последната хапка или майка ти ще умре”. Да не говорим за това: „Ако пееш на масата, ще се ожениш за циганин”.
Липсва ни самочувствие пред света
„Насаден ни е комплекс, че сме втора ръка хора. Когато чужденец ни дойде на гости, му показваме колко добре сме си подредили къщата, караме детето да му изпее песничка, да каже колко думи знае на английски. Закърмени сме с раболепие и комплекс, че ние трябва да се стремим към друга култура, не към нашата”, казва психологът. Другият акцент, който той поставя, е, че българското общество е все още патриархално като изключим по-отворените към света хора. „Насаждаме у децата погрешно отношение към жената и майката, че трябва да обслужва мъжа. Малките виждат, че като се прибере от работа майка им веднага трябва да направи салатата, да сервира ракията”, казва Величков. В някои семейства родителите умишлено не учат момчетата да подреждат играчките си и да помагат в домакинството, за да не станат „женчовци”. А истината е, че родителят просто трябва да бъде отворен към интересите на детето. Ако момчето иска да се научи да прави омлет, салата или боб, родителят трябва да го научи и не бива да му налага мнението, че това е женска работа. А що се отнася до разтребването на играчки, е хубаво то да свикне на ред, но не и на тормоз, че трябва да прави всичко това, иначе ще бъде наказано.
Невинаги сме добър пример за децата си
Всеки здравословен навик, който изгражда родителя е полезен за детето, но не бива да го поставя като закон, смята психологът. Няма как детето да смята за нормално заспиването в 8, ако след това родителите канят шумни компании и стоят до късно през нощта. Детето ще приеме за нормално, това което правят мама и тате и няма да е доволно, че трябва да е в леглото. Природата на едно дете е да си търси границите – докога да се налага, докъде са му позволени някои неща. Затова работата на родителите е да поставят здравословни граници, но без да ги поднасят със суеверия и остаряващи стереотипи. Такъв стар стереотип и грозен съвет за първите дни в училище е, когато бащата каже на сина си: „Бий да те уважават”. Това е възпитание в насилие. Друга грешка е, че някои родители отнемат уважението на децата към учителите и така наслагват отрицателни навици и поведение.
Близки сме с роднините си
Българите сме по-семейно ориентирани и така възпитаваме децата си. Тук като навършиш 18, никой не те изритва от вкъщи. Помощта и грижата се предават от поколение на поколение.
При нас все още се смята, че роднината ти е по-близък от приятеля и винаги можеш да разчиташ на него, защото е твоя кръв. За нас е неморално да откажем подкрепа на роднина. В западните общества не е така, затова хората са по-отдалечени един от друг и по- депресирани. А ние разчитаме на голям кръг от хора - лели, стринки, вуйчовци, братовчеди, което е хубаво.
Все още възпитаваме децата в хубавите български традиции
Психологът разказва, че в Асеновград има много приятен празник, в който участват малките момичета от 3 до 6 години. Казва се „Калинички”, посветен е на слънцето и се прави на 24 юни – най-дългият ден в годината. Тогава момиченцата обличат бели булчински рокли и се прави събор, посещава се църква или параклис, прави се литургия, а малките са като булки на слънцето. Поверието е, че те трябва да станат булки 3 пъти. Що се отнася до възпитанието на децата в българските традиции, те могат да се включват в кукерски шествия, да бъдат коледари. „Българските традиции и фолклор учат децата на уважение към прародителите ни, към нашия бит и култура. Много родителите вече записват децата си, а и те самите ходят на народни танци. Децата се забавляват, а и участват в редица фолклорни фестивали из страната, пътуват, имат общ живот с други връстници”, обяснява Величков.
Не ги правим пияници, защото не въвеждаме забрани
От малки позволяваме на децата да топнат пръстче в бира или вино, а не им забраняваме до пият до 21 години и след това да се напиват до припадък, както е в други държави.
„Има ли добър пример от родителя, детето се възпитава правилно. Сещам се и за още една добра традиция от миналото - родителите да изпращат децата да чиракуват в някоя работилница или богаташка къща, при хора, които имат подходящ морал, образовани са и освен на занаят, могат да научат детето на много неща. Добре е родителите днес да знаят, че след определена възраст на децата им е нужен друг авторитет, освен родителския, който да ги поведе”, обяснява Иво Величков.
Коментари (0)
Вашият коментар