Напишете дума/думи за търсене

Имаме ли навик да преувеличаваме проблемите си

Използвате ли често в ежедневието си фразите „ужас”, „кошмар”, „катастрофа”, „лошото е, че...”? За повечето хора това са едва ли не паразитни изрази, с които правим речта си по-експресивна. Те обаче са един от симптомите, че сме склонни да преувеличаваме проблемите си.

В основата на преувеличаването на неприятностите стои страхът и неувереността в собствените сили. Още една причина да правим от мухата слон в негативен аспект е стремежът ни към по-ярък и наситен живот – като във филмите и книгите, където на героите винаги се случват драматични събития. Психолозите обясняват, че без да искаме се отъждествяваме с тези персонажи и подсъзнателно искаме собственият ни живот да бъде също толкова интересен. Като цяло в човешката природа е заложена склонността да драматизираме. Стремим се към щастие и благополучие, но когато всичко върви твърде гладко, ни става скучно. И ни се приисква да „поиграем”. Обаче като влезем в роля така се увличаме, че не забелязваме как се поддаваме на страховете и тревогите си, провокираме разочарования и раздели.

Преувеличението е „раздуване” на всеки проблем. Обикновено когато преувеличаваме, се фокусираме върху негативното: хиперболизираме на мащаба на лошото, придаваме на нещата свръхзначимост, превръщаме дребните грешки в трагични събития. По този модел приемаме обикновените съвети като грандиозна криткика, лекото здравословно неразположение – за сериозна болест. Дребните неуспехи предизвикват пристъп на отчаяние, а незначителните препятствия се трансформират в непреодолими бариери.

Всички тези „велики” преживявания по дребни поводи подлагат на сериозно изпитание нервната система и съсипват здравето ни. Като влагаме в тях сили и нерви на практика бавно, но сигурно вървим към сериозно заболявания, като например различни форми на невроза. А на техния фон започват поражения върху целия организъм. Още едно нежелано последствие от преувеличаването на неприятностите е, че като губим енергия напразно, рискуваме да останем без сили, когато се наложи да вземаме сериозни решения. Така заради малките детайли сериозните дела остават нереализирани. Реално погледнато, истинските нещастия в човешкия живот са малко на брой. През останалото време преживяваме тежко досадни дреболии, на които приписваме статут на огромни неприятности. Изходът е да съумеем да погледнем обективно на ситуацията: действително ли се е случило нещо непоправимо?

Правила на безметежния живот

На първо място, важно е да помислим какво реално можем да направим при дадените обстоятелства. Само спокойното обмисляне ни дава шанс да разберем, че не е толкова страшно, колкото изглежда в началото. Необходимо е да се научим да не преживяваме драматично нещата, които не зависят от нас. Ако наистина се е случило нещастие и не е по силите ви да промените ситуацията към по-добро, ви остава само едно: да се стегнете духом и да я приемете. А за това най-добрият лечител е времето.
Обърнете внимание на думите, които използвате обикновено, за да опишете неприятностите. Най-добре е напълно да изхвърлите „проблем” от речника си – заменете го със „задача”. Изключете също фразите „не мога да го понеса” и „това е невъзможно”.

Ако някой е постъпил зле с вас или ви е обидил, си кажете: „това е негов проблем, не мой”. Нали не можем да носим вина за това, че има хора, които са груби, непочтени и зли? Не губете време и нерви по повод на чуждите несъвършенства.

От мухата – слон

Навикът да преувеличаваме проблемите може да се превърне в синдром на неудачника. В тази ситуация дребни неприятности се виждат драматично и се стига до извода: „всичките ми усилия са безполезни, не ми върви, с нищо не мога да се справя”. В крайна сметка неудачникът става такъв, именно защото сам си слага този печат. Затова просто спрете да плувате по течението не неприятностите.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X