За онзи неприятен момент, когато след две седмици на плажа се връщаш... на бюрото и всички колеги са ти криви
Усещането не е особено приятно, но почивката не може да трае повече от месец за цялата година
Проблемът със следваканционното напрежение има по-дълбоки корени от това, че просто не ни се връща на работа. Той е пряко свързан с този отпреди почивката. Нали знаете в какво се превръщат последните работни дни преди дългоочакваната ваканция? В налудничаво търчане по графици, изпълнение на последни срокове, трескаво подреждане на папки и файлове, скоростни и инфарктни срещи и изобщо някаква неорганизирана психиатрия, в която сте главното действащо лице.
От гледна точка на бизнес етикета това е времето, в което най-стриктно трябва да се спазват работните задачи и правила именно защото предваканционното напрежение може да стане неуправляемо. Както казват в коучинга, в предотпускарска позиция служителят е като току-що назначен - длъжен е да следва без отклонения работното време и графиците, да присъства на всички срещи на екипа, да дава навреме всички отговори и да изпълни в срок всички отговорности, заложени в длъжностната му характеристика. От своя страна пък мениджърът на по-високо ниво следва да бъде достатъчно търпелив и да има предвид, че каквото и да прави, вече две трети от капацитета на клетия служител са някъде лениво разположени на плажа, в планината или кой знае къде, но във всички случаи извън офиса.
В крайна сметка почти няма човек, който да не е прекарвал десетчасови работни дни, преди да излезе в почивка, да не му се е налагало да отскача до работното си място през уикенда или да прекара половината от отпуската си в онлайн работни срещи, закачен за компютъра. И след всичко това, най-накрая, ваканцията все пак е дошла! Щастливо сте отпрашили за морето, разтоварили сте стреса, отпуснали сте се и тъкмо е започнало да ви става хубаво и... айде пак обратно в офиса!
Съгласна съм, че никак не е лесно и никак не е приятно. Затова дайте сега да видим какво можем да направим, за да не изпаднем в обичайната офисна следотпускарска депресия.
Голямото завръщане
Две семици сте спали до късно, лягали сте си в малките часове, не сте се интересували дали е уикенд, или е понеделник, пили сте повечко, хапвали сте добре, може би сте танцували или спортували, но във всички случаи сте правили точно това, което си искате. И сега отново - ранно ставане, примерно вечерно поведение, костюм и вратовръзка, бързане в трафика, кафета в несвяст, десетки срещи и тонове мейли, на които трябва да отговорите. Е как да ви се ходи на работа?!
Спокойно, с всички е така. Затова се опитайте отново да включите по-добрата част от себе си и да си представите, че това е първият ви работен ден на ново място. Дори и да не ви е до усмивки, закачете си една на лицето и поздравявайте всеки срещнат в асансьора или коридора. Ясно е, че ще ви завидят леко на добрия тен и свежото излъчване - ами демонстрирайте ги с удоволствие!
В първите дни след отпуската в никакъв случай не закъснявайте за работа - и без това на всички им е дошло малко нанагорно вашето отсъствие, не е нужно да нагнетявате напрежението, като си отмъквате по още няколко минути почивка след отпуската.
Във всички случаи след отпуска в офиса ще ви чака работа в количество като това преди ваканцията. Подгответе се мислено за това и не драматизирайте - като е работа, все ще се свърши! Спокойно приемете желанието на всички да ви натоварят максимално с изостаналото, а и не само с него - вероятно някой друг междувременно е излязъл в заслужена почивка, така че е ред вие да поемете известни затруднения от това. Със сигурност и шефът на екипа ви ще е склонен да не ви жали много, защото ще знае, че сте презаредили батериите и ще очаква от вас ентусиазъм и работоспособност. Най-доброто, което можете да направите, е наистина да отговорите на тези очаквания. Освен всичко друго динамичното връщане в боя ще ви лиши от време за носталгии по почивката и само за ден-два ще ви вкара в обичайния ритъм. А на третия ден вече ще имате чувството, че никъде не сте били и нищо не се е променило. Фактически това не е точно така - просто усещането е такова. Приемете го като нещо нормално и не си изкарвайте яда на останалите колеги или върху качеството на работата.
Стратегия за спасяване от следотпускарски грешки
През осемдесетте години на миналия век в една американска компания за производство на автомобилни гуми забелязали, че скарванията и проблемите между служителите се засилват в края на отпускарския период. За да намалят риска от подобни неприятности, мениджърите решили да въведат специален ритуал за „посрещане" на колегите след ваканция. Така започнали да организират минипарти, когато някой се завръщал от почивка - ритуално пиене на кафе сутрин, в което служителят ставал нещо като главен герой - показвал снимки от почивката, разказвал истории, запознавал колегите си си с местата, на които е бил. Той пък от своя страна носел по нещо за всички - типичния сладкиш от местността, където е почивал, малки сувенири, нещо приготвено у дома, аудиокасета с местна музика. Цялото това нещо отнемало не повече от половин час, но за всички служители почивката на един от тях се превръщала в малко събитие, което им донасяло емоция, а и някакво ново знание. След това напрежението някак от само себе си се смъквало, а завърналият се колега не изпадал в обичайното лошо настроение.
Да включите колегите си в почивния си ритъм можете и по друг начин. Вложете чувство за хумор и бъдете позитивни и изобретателни. Ако нямате подобна традиция в офиса, защо пък да не я въведете? Пригответе нещо домашно и го занесете на колегите си, направете забавно видео или няколко снимки от почивката си и ги разпратете с поздрав до всички, донесете на всеки по някакъв малък сувенир - тези дребни жестове на внимание винаги стопяват ледовете и подобряват офисната атмосфера. Когато вече сте на линия, поздравете колегите и партньорите си и отделете време да поговорите с всеки за времето, в което ви е нямало. „По-добре да познаваш пъдаря вместо царя", казват хората и имат право, затова не пропускайте да обърнете внимание и на най-ниско стоящите в служебната йерархия - да се усмихнете на лелката, която чисти, или на портиера и да ги попитате как са е най-малкото, което можете да направите.
И колкото и да ви е трудно в първите дни на работа, сетете се за хубавите неща от нея - приятното усещане, когато успеете в нещо, чувството, че сте полезни, желанието да се развивате, постигнатите резултати от положен труд и в крайна сметка... новата ваканция, която някъде там в бъдещето ви очаква.
Коментари (0)
Вашият коментар