Когато преди известно време една приятелка разказваше, че в родния й град я били обявили за стара мома още на 22, заедно с останалите от компанията първо се шокирахме, а после избухнахме в притеснен смях. Сетих се за тази случка наскоро, понеже си дадох сметка колко често напоследък чувам доброто старо българско нарицателно „стара мома”. За една вечер две от приятелките ми се нарекоха така и колкото и да исках да се засмея, усетих, че в гласа им има нотка сериозност. Затова тук ще се опитам да дефинирам съвременната стара мома (класически оксиморон).
Ако изхождам от личните си контакти с тези „екземпляри”, те са около 30-годишни, привлекателни, интелигентни, забавни и реализирали се момичета, по които точат лиги (с извинение за израза, но буквално е така) поне няколко заслужаващи внимание мъже. Всяка от тях е преживяла минимум две сериозни връзки – като не „броя” жените, които в момента имат партньор, но не са омъжени за него. И понеже са достатъчно умни, иронизират самите себе си, като преобръщат клишето, в което само преди едно поколение обществото безмилостно би ги вкарало – на самотните, незадоволени, вечно кисели и свадливи жени без мъж. Как става така, че днес голяма част от най-желаните жени се слагат сами, полу на шега, полу на истина в графата „стара мома”?
Нежелание да се променяш
„Защо да се променям заради един мъж – справям се идеално в живота и без него: сменям крушки, изкарвам пари, забавлявам се”. Това е мотивът на момичетата, които са имали неблагоразумието някога да се влюбят в мъж, който е искал да ги промени. И те са търпели, докато са осъзнали, че всъщност се харесват повече, когато са без него. Или пък просто той не е успял да ги пречупи и ги е зарязал, а те, след като са си пострадали едно хубаво, са си дали сметка, че Съдбата е била благосклонна и ги е отървала от тази напаст. Обаче деформацията си е останала и във всеки следващ те припознават натрапника, който се опитва да ги модифицира по някакъв свой калъп. И понеже „на страха очите са големи”, често виждат несъществуващи желания в поредния си партньор и за по-сигурно чисто и просто го зарязват.
В името на еманципацията
Ако някога феминистките са се борели със зъби и нокти за равни права със „силния” пол, ние днес нямаме този проблем, а напротив – като че ли твърде дълбоко сме нагазили в еманципацията и това ни се струва напълно в реда на нещата. Без никакви възражения правим кариера заедно (че и по-добре) от мъжете, но вътрешно сме убедени, че равните права носят и равни задължения. Затова ако любимият отказва да се редуваме в чистенето с прахосмукачка, забравя да изхвърля боклука или се цупи, когато излизаме „по женски”, просто му показваме няколко жълти, а след това и eork червен картон. По-добре сама, отколкото зле придружена.
Любимката на мъжете
Да, въпросът за избора е един от най-сложните в този живот. Как да избереш, когато на масата са сложени шоколад, сладкиш с малини и тирамису – искаш ги всичките! А след това има вероятност да пожелаеш и бисквитена торта. И докато опитваш най-вкусните житейски десерти, се оказва, че вече си на 30 и баба ти притеснено те подпитва „нямаш ли си някое добро момче”. Как да й обясниш, че си имаш много, кое от кое по-добри? И уж ти е смешно, обаче и ти попиваш малко от нейната тревожност. Но накрая махваш с ръка и отиваш на среща с поредния „сладкиш” – понеже си твърде готина, за да се притесняваш.
Твърде много ангажименти
Когато нямаш време да отидеш на фризьор, а от годишната отпуска успяваш да си вземеш едва пет дни, да мислиш за личен живот, че и за сватба е меко казано нереално. Колкото и да се опитваме да влезем в ролята на Сторъкия Шива, едва ли ще успеем да го постигнем в този живот. И много жени жертват връзката си заради кариерата. Може би просто така е по-лесно – защото работата не мрънка, не разхвърля мръсни дрехи из цялата къща и не те обвинява, че не й обръщаш внимание. Но може би не работата е толкова привлекателна, колкото човекът във връзката – неподходящ за теб?
Страх от неуспех
Те са свикнали винаги да печелят. Истински войници са, когато става дума за задачи в работата, психолози – когато трябва да решават проблемите на приятелите си, безкрайно грижовни и самоотвержени – когато някой има нужда от помощта им. До такава степен са свикнали да правят всичко без нито една грешка, че сватбата им се струва твърде важен житейски ход и не могат да си позволят да сбъркат – независимо дали става дума за човека, на когото ще кажат „да”, или за самата церемония. Затова предпочитат да се „скатаят” и да не поемат риска нещо да се обърка.
Добре ми е така
Тук са тези, които са „стари моми” формално. С други думи, имат мъж до себе си, но никак не се размекват от фантазии за бяла рокля, пръстен с диамант и сватба на безлюден плаж. Казват си, че могат да минат и без този стрес, достатъчно натоварено им е в офиса. Роднините не забравят да ги подсетят, че „времето си тече”, а „биологичният часовник тиктака”, но те се правят, че не чуват. Или пък им отговарят така, че следващият път да са по-деликатни. Чувала съм ги да казват „Трябва ли да дадем десет хиляди за сватба, на която да цялата рода да подсмърча и да играе хоро – не е ли по-добре да ги похарчим само двамата за една дълга и романтична ваканция?”.
И накрая малко за „старите ергени”
Преди да си стара мома е било кофти – означавало е, че си вечно недоволна, критична, че имаш поне две котки, а мъжете бягат от теб като дявол от тамян. „Старият ерген” носел доста по-приятен подтекст – готин мъж, който не може да се отърве от женско внимание. Ситуацията днес е по-различна. Понеже започнах този текст през призмата на няколко приятелки, се чувствам длъжна да спомена и част от приятелите – тези момчета на около 30, които все не се престрашават да се „дадат” на някоя жена. Не искам да съм зла, но те са новите „стари моми” – кисели, злословещи, с нещастен вид. Е, светът се променя...
Коментари (0)
Вашият коментар