Мерилин Монро е казала: “По-добре да си нещастна сама, отколкото нещастна с някого."
Когато сме влюбени, всичко е красиво като в розова мъгла. Главата ни е в паралелна реалност, сърцето е в галактика, различна от тази, която населява разсъдъкът, душата организира градински партита сред цъфнали сливови дръвчета.
За съжаление обаче няма как връзката да е нонстоп в пределите на този мечтателен документален филм. Отношенията освен щастие и удовлетворения имат и падения, които предизвикват на дуел идилията, донесена от гушкането в другия през студените нощи. Изневиделица топлото одеяло на любовния уют може да бъде изтикано от чувството на самотност.
Самотата е доста болезнено усещане, което не е прерогатив само на хората без половинки. Понякога да си женен или да споделяш пространството си с някого, когото наричаш любим, не те предпазва от това да се чувстваш сам. Когато другият емоционално абдикира от връзката, но се храни с нас на масата, спи в леглото ни, ръси чорапи по пода, то със сигурност ние официално сме останали без партньор. Понякога вина за емоционалното поваляне има тази или онази криза, друг път тръгването от любовта просто се случва.
Да имаш връзка невинаги означава, че преставаш да си самотен. Често отношенията предизвикват самотата.
Как да се преборим със самотата
Емоционалната изолация, която ни обгражда, когато се чувстваме самотни, кара мускулите на отношенията ни да атрофират. За да подобрим качеството на връзката ни, трябва да тренираме с търпение нашите ръждясали умения да комуникираме с другия. Трябва отново да се заинтересуваме от живота и чувствата на половинката си.
Коментари (0)
Вашият коментар