Що е то винтидж?

Възраст: първият и най-важен критерий е възрастта – вещта трябва да е не по-нова 20–30 и не по-стара от 60 години. Дрехи, създадени през последните 15 години се смятат за съвременни, а по-стари от 60 – за антикварни. Според някои дизайнери винтидж са само вещите, създадени след 60-те години на XX век, а създадените в по-ранен период се смятат за ретро. Но трябва да се уточни, че възгледите на различните дизайнери понякога се различават. Традиционно класификацията на винтидж вещите се дели на десетилетия.

Стил: възрастта все още не е основание да се причисли даден предмет към категорията винтидж. Това са своеобразни предмети на изкуството, които напълно изразяват модните тенденции на своето време. Тоест, ако вещта е на повече от 30 години, не е задължително да се окаже винтидж. Колекции в този дух имат дизайнерски марки като Coco Chanel, Christian Dior, Hubert de Givenchy, Gucci, Gianni Versace, Jean Paul Gaultier, Gianfranco Ferre, Ungaro, Vivienne Westwood.

Стилът е комбинация от най-хитовите идеи на дизайнерите от миналия век, но не по-късно от 80-те години. Предполага стари вещи, аксесоари и прически във вида, който са имали първоначално. Допуска се реставрация и модернизация и дори използване на нови материали, но само при условие, че не се разрушава оригиналният общ стил. Задължително е правилото за хармония – например, ако комбинирате рокля от 50-те (когато се хиперболизира женствеността) с обувки на равни платформи от 70-те, резултатът ще е по-скоро нелеп.

Разбира се, днес не винаги е възможно прецизното спазване на всички тънкости от съответната епоха. Затова основната задача е да се направи дрехата от изминалите десетилетия актуална сега, но в рамките именно на стила на нейната епоха. Винтиджът позволява изработване на облекло и аксесоари от нови материали, но при строго спазване на основните особености, присъщи на старите вещи. Стилът е доста абстрактен и е твърде сложно да е каже с точност кои вещи попадат в него и кои – не. Разбира се, и тук става дума за индивидуален вкус. Понякога много стари и никому ненужни предмети стават интересни и модни точно заради връзката си с историята.

Видове винтидж

Оригинален винтидж – дреха, изработена не по-късно от 80-те години и не по-рано от края на 40-те години. В Англия и САЩ, където се заражда тази мода, се смята, че да се обличат антиквариати е престъпление спрямо потомците на тези вещи (макар че Джулия Робъртс се появи на церемония по връчване на наградите „Оскар” с копринена рокля от 30-те). Особен сектор на оригиналния винтидж са дрехите на кинолегендите. Сред фаворитеите са тоалети на вечните модни икони Джаки Онасис, Мерилин Монро, Марлене Дитрих, Одри Хепбърн.

Псевдовинтидж – вещи, изработени от изкуствено състарени тъкани, с ефект на износеност. Понякога разграничението между оригинален и псевдо- винтидж може да стане само по възрастта на конците, с които са пришити етикетите. Реално всички световни марки периодично пускат колекции на дрехи в стил „псевдовинтидж”, да не говорим за някои „магьосници”, които продават изкуствено състарени псведовинтидж вещи на интернет аукциони, представяйки ги за оригинални.

Има и винтидж тъкани – също както и дрехите, те са изработени не по-късно от 80-те и имат ярко изразена стилистика на определен период в модата. От тези тъкани или се шие по автентични стари кройки (и в този случай се получават винтидж дрехи, но които никой преди вас не е обличал), или обратното – използват се съвременни стилове и методи за обработка на тъканта.

Комбиниран винтидж – дреха, при изработването на която заедно със съвременните материали, са използвани и винтидж тъкани, детайли и елементи.

Стилизация a la винтидж – съвременни колекции, в които са използвани идеи, силуети, мотиви, рисунки, декорации, кройки от миналото. В момента на мода е да се произвеждат обувки по модели от личните колекции на известени актриси от миналото.