Напишете дума/думи за търсене

Мария, Кремена, Алекс & Ани - Като четири различни капки вода

­Кратко разяснение на връзките в това интервю: Ани Халваджиян е ПР на „Глобал Филмс“ и братовчедка на Магърдич Халваджиян, основател на компанията и съпруг на Кремена.

Алекс – бивша адреналинка и настоящ хореограф на предаванията на „Глобал Филмс”, е съпругата и майка на детето на Бебо – сина на Маги и Кремена. Тоест Кремена и Алекс са свекърва и снаха.

Мария Игнатова – може би най-красивата жена, която съм срещала, е прекрасно позната на всички, но едва ли всички знаят, че Мария и Рачков отдавна са прехвърли професионалните си отношения с Халваджиянови. „Чувствам ви като семейство”, казала Мария наскоро. Освен всичко те са част от една весела компания, която при всеки свободен от предавания и сериали миг изкарва шумни ваканции нейде по света. Facebook често разказва за пътуванията на Халваджиян и приятели чрез снимките на безкрайни плажове и щастливи познати физиономии, дърпащи през смях шарени течности от коктейлните си сламки. Ако някой ден Маги Халваджиян реши да прави автобиографичен сериал, ще има материал за доста серии. И голям набор от заглавия: „Фирмата“, „Фамилията“, „Приятели“, „Плажът“, „Кок- тейл“, „Като много капки вода“ също става.

Спомняте ли си как се запознахте?

Кремена: Боже, чакай сега. С Алекс първият ми близък контакт беше отдавна. Беше дошла с предишната адреналинка Жани в нашия квартал на басейн. Това беше първата ни среща. Сега сме много по-близки и когато не можеше да бъде с нас на Бъдни вечер, ми липсваше ужасно. Мария я видях първо на екран. Дълго време, след като беше при нас, нямах никакви отношения с нея, но изведнъж станахме много близки.

Ани: Най-смешното е, че не помня с Кремена кога сме се запознали. Все едно винаги сме се познавали. Но много ясно си спомням как, когато Мария се появи в офиса, аз си казах: “Олеле, с тази хубавица ще имаме проблеми!” Аз, която ненавиждам клишета и предразсъдъци, им се поддадох. Мария ги опровергава тотално. Тя отначало не се разкрива и ти очакваш глезотии и суета като при много хубавите жени. Тя обаче е интелигентна и чувствителна. Освен това излезе, че имаме много общи неща – като вкусове за кино, литература. Но отне доста време, докато ги разкрия. Те и трите са такива – трябва ти време, за да ги опознаеш. И то, ако те “одобрят” и те допуснат по-близо.

Мария: Ани беше един от първите хора, с които се запознах във фирмата, но по-ярък спомен имам с Кремена. Бяхме поканени на едно ревю с нея и Гала и аз попитах нашия ПР Оги: „Сама ли ще ходя?“ А той каза: „Ама ти не познаваш ли Кремена?!“ Отговорих му, че не. „Ти не може да не познаваш Кремена! Ти трябва да познаваш Кремена!“ Това помня. После всичко как стана, не знам.

При вас освен приятелство и роднинство има и професионални отношения. Не ви ли е трудно понякога да съчетавате всички тези роли?

Алекс: Аз много обичах, като бях адреналинка, да работя с Мария и Рачков. Беше страшно забавно, когато трябваше да се правим, че тя ревнува Митко и че не се харесваме. Някои хора наистина си мислеха, че тя не ни харесва.

Кремена: Най-готиното при нас е, че успяваме във всички тези състояния, които изреждаш, да сме различни. Ани: Всъщност ние четирите нямаме кръв помежду си. Ма- кар че се е случвало да ме взимат за сестра на Кремена, защото май си приличаме визуално. Скоро пък Мария ми каза: „Вие сте ми като роднини.“ И се усещаме такива, без да ни свързва пряка роднинска връзка.

Мария: Няма нищо по-хубаво от това да харесваш и да обичаш хората, с които работиш. Особено когато работата ти е толкова обсебваща като нашата. Аз прекарвам 90% от времето си с тях. Ако не ги харесвах и не ги обичах, бих се застреляла.

Не е ли все пак нож с две остриета приятелството на работното място?

Кремена: Да, аз се страхувам понякога. На сестра ми, която е изпълнителен продуцент на всичките ни предавания и се справя блестящо, днес ми идва да й отрежа главата и сме се карали жестоко. Тежко е понякога, защото близките хора най-много отнасят всичките ти нерви и състояния. Но както е трудно, така е и хубаво, защото всички работим за нещо, което чувстваме като наше дете, част от семейството ни.

Ани: Много рядко се случва да се караме. Сега например сме много изнервени, всеки прави

Мария: Не само че не е опасно, ами съм забелязала, че когато дойде нов човек във фирмата, или всички го приемат веднага, или си тръгва много скоро.

На всичко отгоре постоянно пътувате заедно по света. Не изпитвате ли нужда понякога да почивате сами с мъжете си?

Кремена: Да, от време на време ми се иска да имам почивка, в която да не ми се налага да говоря изобщо.

Ани: Но най си ни е хубаво, като си почиваме всички заедно. Хич не ни е зле. Говорим, играем и много се смеем!

Мария: Тези пътувания за мен са свързани с толкова хубави емоции, с такива прекрасни спомени, че не мога да им на- меря нито един кусур. Абе, като се замисля сега, ние сме големи късметлии!

Добре де, чисто технически на едно събиране каква маса ви побира?

Ани: Винаги събираме маса плюс маса, плюс маса, плюс още една. Всеки мъкне столове.

Кремена: У нас имаме голяма маса. Идват Мария и Рачков да пият по едно, естествено, Бебо и Алекс са вкъщи, но и те се обаждат на някой друг. Уж да пием само по едно, защото всички сме изморени, но се обаждаме на още някой и така става 3 часа. Така си живеем. Весело е. Ще си объркате мъжете бе, момичета! O

Няма ли моменти, в които все пак оставате сами с тях?

Ани: На нас с Асен това ни се получава само на далечни пътувания, защото останалите не са фенове на дестинации като Камбоджа, Виетнам, Аржентина, Перу. На лежерните почивки всички сме почитатели и там правим масовка.

Кремена: Миналата година имах шанса с Маги да останем сами. Бяхме двамата на Малдивите и бяхме като децата – карахме кану, гмуркахме са да гледаме риби, по цял ден хилеж, бяхме като в шести клас.

Кремена, с Алекс дали ще счупите клишето за свекървите и снахите?

Кремена: Ние сме го счупили отдавна. Всички ми се чудят, начело с Гала. Аз често съм много критична и смятаха, че няма да приема никого за Бебо. Всъщност аз я приех най-бързо и безпроблемно. Маги имаше повече проблем да осъзнае, че Бебо вече е голям, и подходи с повече ревност. Ако Бебо беше довел някоя тиква обаче, нямаше въобще да я искам у нас. А Алекс се оказа голям пич.

Ани: Да вметна само, че те двамата живеят отделно, взеха си апартамент.

Кремена: Е, живеят отделно! Аз не ги пускам. Те са си взели един апартамент в “Редута”, в който сигурно остават пет пъти в годината. Тръгнат ли за там, аз заставам на вратата и не ги пускам. Но и те предпочитат да са у нас. Наистина, на Бъдни вечер ми домъчня много за нея, защото тя трябваше да бъде с родителите си, и й написах такъв sms, че майка ми каза: Леле, Кремено, това трябва да го публикуваш в учебник “Как хората да са семейство”.

Алекс: Аз се притеснявах от тях с Маги в началото. Бях ги гледала само по телевизията, нормално е. Първо пазихме в тайна връзката си, но във фирмата няма такова нещо като тайна. А когато ги опознах, направо се влюбих в тях.

Мария: С връзките във фирмата е много интересно, защото обикновено, още преди да са се събрали двама души, всички други вече знаят. Явно нещо се лови във въздуха, а и се познаваме толкова добре.

А вие по женски какви забави си организирате?

Мария: В момента сме в меката на нашите забавления – клуб “Библиотека”.

Кремена: Да, за интервюто едва се организирахме, но за съботните ни излизания в Меката ела да видиш как лесно го правим. Освен това си образуваме едни дълги следобеди на вино и скрабъл.

Възможен ли е успешен брак, без да имаш добра женска компания да разтоварваш?

Кремена: То е до жената. Ако жената има нужда да ходи да танцува, а не я пускат, това е нездраво поведение и едва ли такава връзка е обречена на успех. Но има и много двойки, в които на жената й е окей вечер да измие чиниите и да си легне да почива. Тогава няма проблем. Лошото е, когато някой ограничава някого.

Вие сте доказателството, че е възможно приятелство между жени, при това все красиви жени. Защо се твърди обратното?

Кремена: Това някои мъже го твърдят. А иначе една блондинка със силикон да мине и край - няма го мъжкото приятелство.

Ани: Всичко е до интелекта и няма значение мъж ли си, жена ли си. Това, което казваш, е валидно за глупавите жени, тип кучка. Жал ми е за тях.

Мария: Това го твърдят хора, които нямат приятели. За мен няма мъже, няма жени – към всички се държа по един и същ начин. Не знам това колко е добре, но е така.

Може ли да се каже, че сте като четири капки вода?

Ани: Доста сме различни. Аз не спирам да говоря, Алекс не е такава, Кремена може да говори, може и да мълчи, Мария обича да изключва. Общото е например, че сме хора, ко- ито обичат да четат, което вече е рядко явление.

Алекс: Като музика също харесваме еднакви неща. Но иначе не сме еднакви, не.

Мария: И аз мисля, че не сме. Обединява ни начинът, по който гледаме на живота, по критериите кое е добро, кое е лошо, и тази емоционалност, която имаме всички, която искам да изкореня от себе си от време на време.

Алекс, вярно ли е, че сте се оженили с Бебо, преди официално да го обявите в медиите, защото излязоха такива твърдения в жълтата преса?

Алекс: Не е вярно. Ние просто бяхме на почивка, снимахме се под една арка с цветя, направена за туристите, а то излезе, че е било сватба.

Кремена: В началото на Алекс й беше още по-тъпо заради някои писания. А тя е всичко друго, но не и този тип момиче, което я изкарваха. За Бебо това е първата сериозна връзка, първото влюбване и се надявам да се е метнал на баща си и да остане такъв влюбен и романтичен завинаги.

Казахте, че се познавате добре. Сигурни ли сте?

Кремена: Аз си мисля, че сме много открове- ни и затова се познаваме.

Ани: И кътните зъби си знаем. Знаем си кусурите и сме ги приели. А това е много полезно за всяка връзка!

Мария: Не знам дали с въпроси можем да по- кажем колко добре се познаваме. Но аз мога да погледна някоя от тях в очите и веднага да кажа какво й е на сърцето.

А как чувствате този израз “клана Халваджиян”?

Алекс: Вероятно е измислен, защото всички там сме едно семейство.

Мария: Което непрекъснато се разраства, защото се раждат нови дечица. Ани: Мен много ме забавлява. Не сме го измислили ние. Готиното е, че така звучи, все едно сме десетки, армия някаква, а в тази фирма хората с фамилията Халваджиян сме всичко... пет.

Кремена: Аз пък много се гордея, че съществува такова понятие. Защото в исторически план родовете и семейният бизнес, който се е предавал от поколение на поколение, са нещо велико. Може би затова сме успешни като фирма – имаме едно и също усещане за света, една естетика, усет за това, което произвеждаме, какво искаме да показваме – дали ще е пошло или стилно и т.н. И това еднакво светоусещане е неизменно свързано с генетиката.

Ани: Аз не вярвам в генетиката. Аз вярвам в интелект, култура, възпитание, среда. Вярвам в общи интереси и ценности. Вярвам, че това ни обединява. Ето, с Мария това ни обединява. И това е много повече от кръвната връзка!

Фотограф Момчил Христов

Стилист Кремена Халваджиян

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X