Водещата на „Здравей, България“ никога не се отпуска да е спокойна, че всичко е наред. И не защото е негативен човек, напротив, а защото дядо й навремето й дал мъдър съвет. Вижте.
С Виктор сте може би най-стабилната двойка на екрана, на какво се дължи това?
Смятам, че сме единствената телевизионна двойка, защото има много хора, които просто седят един до друг на екрана, но не са двойка. Докато ние сме партньори, което ни прави телевизионна двойка. Освен това сме много по-силни заедно, отколкото всеки поотделно. Работата ни превърна и в приятели, много добри приятели. Виктор е един от най-близките ми хора.
Но и най-добрите имат своите недостатъци. Какви са те във вашия тандем?
Мога да говоря само за себе си. Макар Виктор да не се оплаква, аз усещам кога го дразня, защото понякога съм много импулсивна, всяко нещо трябва да стане сега и веднага, освен това се ядосвам на разни неща в ефир. Ако говоря за себе си, аз всеки ден добавям нещо в графа „самокритика” – критикувам се, че съм изпуснала момент от интервю, което е можело да стане по- добро, или че не съм реагирала по най-добрия начин, или че не съм задала въпроса по по-добър начин. Но ежедневният ефир и тичането по актуалните теми те лишават от възможността да правиш всеки ден интервюта като по учебник. Ние все бързаме!
Не. Ако човек живее с чувството, че го гледат няколко стотин хиляди и иска да говори на всеки от тях поотделно, това няма как да се получи. Така че не си ги представям. Понякога чета зрителски коментари във форуми, но понеже се нароиха много тролове и поставени и платени писачи, и там вече няма достоверност. Когато имам нужда от обратна връзка, най-често си говоря с хора, на които имам доверие - това са десетина приятели, чието мнение обикновено търся. Някои от тях нямат нищо общо с телевизията. Много държа да чуя и мнението на колегите ми от екипа. Много! И ми е важно тяхното мнение!
Как е да влезеш в отбора, срещу който си играл толкова дълго време?
Аз изкарах 13 години в bTV. Никога не съм усещала да играя срещу някого. По-скоро съм играла за отбора, в който съм играла. По същия начин в момента изпитвам лоялност към отбора на Нова телевизия. Да не говорим, че немалка част от bTV сега е в отбора на Нова телевизия, така че не ми е никак ново – познаваме се добре и знаем как работим. Ние пренесохме нашето си темпо на работа в Нова телевизия и попаднахме на чудесен екип. Млади хора, с които ни е приятно заедно. Няма нужда да крия, че имам емоция към bTV, защото много години изкарах там, включително ония луди години, в които започнахме от нула. Тази емоция не се забравя, нещо като първа любов е. Затова bTV беше много повече от работно място.
Да. Даже ходих до bTV да видя брат ми, който работи там, и срещнах колегите си. Телевизията е много различна от това, което помня. Признавам, че се развълнувах. Естествено, че ще се развълнувам – това е било повече от семейство за мен. Но ако трябва да съм откровена, преминах през тази промяна в живота си с огромно желание.
А обида имаше ли?
Обида – не, само желание да си тръгна. За щастие Нова телевизия отвори вратите си за нас. И съм благодарна!
Имате ли усещане, че взехте със себе си своите зрители, или се чувствахте така, сякаш трябва да печелите нови?
Първите месеци с Виктор не мислехме за това. Просто се опитвахме да бъдем това, което сме били и преди. В един момент осъзнахме, че с нас от bTV си бяха тръгнали и зрители, защото много добре разработената рубрика „Аз, репортерът“ я доразработихме под името „Моята новина“ в Нова телевизия. Много хора ни пишат, и то лично на нас двамата. Така че мисля, че пренесохме зрители, да.
Никога не съм полагала някакви нарочни усилия. Нещата стават с лекота, дори това с ранното ставане не е проблем. Не съм се замисляла, че излизам от вкъщи в 4 и не знам кога ще се прибера.
От какво ви лишава работата?
Разбрах, че съм лишена от нещо, когато станах родител. Липсва ми време с детето, но мисля, че се преборих с чувството за вина. Отново се случи без усилие. Не може да си наложиш да бъдеш определен брой часове с детето си. Нещата трябва да стават естествено. Ние много се гушкаме, много. И мисля, че е важно. И без преувеличение, но сигурно по 20-30 пъти на ден му казвам колко ми е важен и колко го обичам. Това също не е усилие, просто имам нужда. Той толкова е свикнал да не повишавам тон, да не крещя и да не се карам, че се плаши, когато ме чуе да разговарям с някого изнервена по телефона. До такава степен гледам да няма напрежение около него, за да е щастливо детството му, че си давам сметка, че той няма имунитет, когато стане свидетел на такова нещо. Преди четях какви ли не книжки, особено по време на майчинството, за възпитание, за отношение към детето и т.н., а в крайна сметка се научих просто да го следвам. Когато виждам, че лицето му е усмихнато през 50% от деня, знам, че всичко е наред.
Какво обичате да правите, когато сте свободна?
Просто да сме тримата заедно – Калоян, Васил и аз. Напоследък дори не пътуваме. Но да си седим вкъщи ни е много приятно. Живеем в къща с размерите на апартамент, но имаме приятен двор. Направихме си я по наш вкус, макар че темповете, с които трябваше да действаме, ни дойдоха в повече. Аз съм домашен тип човек, уютно ми е! Играем си, смеем се, нищо специално.
А телевизия гледате ли?
Аз гледам много телевизия. Но ограничавам Калоян. Сега има и режим за игра с компютъра.
Ще излъжа, ако кажа, че съм спокойна. Не съм. Никога не съм спокойна за нищо. Даже прекалявам с тревожността си. Дядо ми казваше: „Никога не се самозабравяй! Не си вири носа!“ Може би просто се опитвам да следвам съвета му.
Коментари (0)
Вашият коментар