Чарлс Буковски: Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея

Роденият в Германия американски поет, романист и публицист Хенри Чарлс Буковски е известен с безкомпромисния си език. Вдъхновяват го обществените падения, които са честа негова литературна тема. Емблематичен е с безразборния си личен и професионален живот.

Събрахме някои от неговите непреходни мъдрости.

1. Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.

2. Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.

3. Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

4. Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

5. По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.

6. Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.

7. Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

8. Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

9. Добрият писател знае кога да не пише.

10. Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.

11. Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

12. Някои обичат, колкото гордостта им позволи. Други - колкото им стигне животът.

13. Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.

14. Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.

15. Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.