Синусите са кухини в костите на черепа, разположени във вътрешността на носа, с тесни отвори към него. Те са четири вида: фронтални – над веждите; максиларните са разположени в скулите под очите; етмоидални – от двете страни на носа; сфеноидалните са по-дълбоко в основата на черепа, зад етмоидалните синуси.
Само максиларните и сфеноидалните синуси са развити в човешкия организъм при раждането. Фронталните синуси се оформят около петата година, а сфеноидалните – към деветата.
Точната функция на синусите не е известна. Вероятно околоносните кухини имат мирисна функция и участват в процеса на оформяне на звуковете, служат и като резонатори (усилватели на звука), тъй като пропускат въздух. Затова, когато са запълнени със секрет, говорът става приглушен, носов.
Вътрешната повърхност на синусите е покрита с лигавична ципа с реснички (ресничест епител). Лигавицата произвежда слуз за овлажняването на синусите и излишъкът от нея при нормални условия изтича през отворите в носната кухина. При възпаление вследствие на алергична реакция или бактериална инвазия от носа лигавицата набъбва, започва свръхпроизводство на слуз и отворите на синусите се блокират. Слузната течност в синусите започва да се сгъстява и след известно време става гнойна и придобива зеленикав цвят.
Други причини за запушване на отворите на околоносните кухини могат да бъдат прекалената употреба на спрейове и мазила за отпушване на носната кухина; увеличени аденоидни вегетации; изкривена носна преградка; полипи; тумори и чужди тела.
Синузитът се развива в две форми: остър и хроничен. Острият синузит започва след инфекция, свързана с простуда на горните дихателни пътища. Установено е обаче, че само един на двеста случая на простуда води до остър синузит. Болки в областта на челото, около, под и зад очите, както и висока температура неизменно присъстват при острото възпаление. Оточност в областта на синусите, придружена с болка при натиск, се среща повече при деца, отколкото при възрастни. Обикновено проявите на острия синузит са по-малко опасни при децата. Подрастващите отделят гнойна носна секреция. Най-важният признак, че детето има синузит, е кашлицата, придружена от лош дъх, независимо дали други симптоми присъстват, или липсват.
При хроничния синузит симптоматиката е доста по-спокойна. Болката е тъпа, често секретът се стича зад носа, към гърлото (фаринкса), то се раздразва и зачервява.
Макар и съвсем рядко, настъпват сериозни усложнения. Инфекцията може да се разпространи около очите (регистрира се орбитален абсцес) или да навлезе от синусите в костта (остеомиелит), а може да стигне и до мозъка (мозъчен абсцес)! Възпалението на околоносните кухини силно влошава състоянието на астматично болните деца. Изследвания на кръвта показват увеличен процент на еозинофилните клетки и намаление на имуноглобулин G4.
Хабитуална кашлица при деца. Най-честият тип кашлица при децата е свързан с астма и синузит. Хабитуалната (привичната) кашлица започва след прекарана инфекция на горните дихателни пътища и може да има дълготраен ефект, въпреки че отсъства видима физикална причина.
Привичната кашлица е силна. Малките пациенти се оплакват от нещо като гъдел в гърлото. Понякога заемат положение с притисната брада към гърдите и ръка на ларинкса, като че ли го подпират. Кашлицата безпокои родителите, пречи на децата в училище, също и на съня на детето. Често състоянието се влошава в присъствие на медицински персонал. Лекува се доста успешно с психотерапия.
Из „Как да живеем с... алергия и астма”
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар