Къде се намират чудодейните икони у нас

В манастира Вазов пише част от „Под игото”

На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча” някога е имало друг, който бил построен още през Второто българско царство. Впоследствие той бил напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX век няма никакви сведения за неговата дейност. Единственото, което се знае за тези години, е, че той няколко пъти е бил опожаряван и разграбван.

По-късно, между 1850 и 1853 г., Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава били изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, който е и основоположник на една от най-значимите възрожденски строителни школи – Славинската.

През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище. Обителта е заемала важно място в национално-освободителните и църковните борби. Мястото е любимо и на писателя Иван Вазов, който по време на престоя си там създава част романа „Под Игото”.

Заплаха от срутване на северното крило принуждава да се направи реконструкция на манастира, което става през 1989 г. Основната заслуга е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий. Именно по негово време става и друга промяна – издига се нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Лопушанският манастир е действащ и в момента и е обитаван от монаси. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Тя има два странични параклиса – „Св. Св. Козма и Дамян” и „Св. Йоан Кръстител”, както и три централни купола и два над страничните параклиси.

В градежа на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Сред тях има и мъж, който размахва сабя, подпрян на пушка. Храмът не е изографисан. В същото време той може да се похвали с един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България. Той е създаден от майстора от Самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Към главния иконостас са поставени образите на апостолите, както и още осем икони, направени от Станислав и Никола Доспевски.

Жилищното крило в Лопушанския манастир е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж е разположен хранителният блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарницата, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура.

Книгата може да поръчате тук!