Напишете дума/думи за търсене

Истинските лечители смятат, че взимането на пари може да е фатално за дарбата им

Всеизвестен факт е, че у нас хората вярват на ясновидци и нетрадиционни лечители, че ги търсят и се допитват до тях по най-различни въпроси – любовни, здравни, семейни и др. Голяма част от тези феномени обаче са мними, повярва ли са си и са го ударили на печалба. Как да разпознаем истинските лечители? Каква е тяхната философия? Как изглежда светът, видян отвътре и отблизо от „очи”, за които няма прегради? Каква е религията им, в какво вярват?

Предлагаме ви откъс от „Лицата на феноменалното” от Лилия Старева, която дава един различен поглед за съвременните български ясновидци и лечители, за техния уникален, неповторим, непреброим свят.

ТИПОЛОГИЯ НА ФЕНОМЕНАЛНОТО

Феномените са с различни възможности, както като сфера и начин на изява, така и като обхват. Уникални сами по себе си. Пъстри и разнообразни. Колкото лечители, толкова и начини на лечение. Един лекува едно, друг – друго. Един – повече, друг – по-малко болести. Колкото ясновидци, толкова и начини на гледане. Някои са с по-универсална дарба, други – с по-ограничена. Единици са на ниво, за което думата е гениалност. Улавят най-фини честоти, пътуват в най-фини светове и черпят информация от тях. Сила и широта на сетивата – това е едното разграничение. Не е лесно, но е възможно да се направи – при желание, прецизна техника и научна обосновка.

Другото разграничение е неизмеримо по-трудно. Между обективно регистрираната дарба (свръхсетивност) и развитието и изявата в обществото стоят Мъдростта и Моралът – субективни, относителни, трудно измерими. Те се оказват решаващи за дарбата. Как ще се използва тя? За каква цел? От това зависи и как ще се развие, до каква степен ще се усъвършенстват сетивата. Ако няма любов и разбиране на другия, ако е просто за собствена консумация, независимо дали за слава, пари, власт, дарбата не може да върви нагоре, сетивата не могат да станат по-чувствителни. Само богоуводни цели, чувства и дела водят към фините светове, улавят техните вибрации, разчитат образите, кодирани в тях. Моралът е главният императив за свръхсетивността. И ако кажат „загубил си дарбата”, то означава: развалила се е фината настройка на душата. Става или при болест, или при загрубяване, меркантилизиране, отдалечаване от духовното. За духовния свят трябват духовни сетива. Много е просто.

Какви са свръхсетивните? Хора с повече от нашите сетива. Но в същото време и със сетива като нашите. Живеещи сред нас, в нашето време, в нашата държава и всичко, което произтича за добро или зло от това. Четат едни и същи книги, кой повече, кой по-малко, кой никак. Точно като нас. Гледат една и съща телевизия, филми, вестници. Справят се с едни и същи трудности на живот и оцеляване.

Опитвам се да изведа характерни групи и образи, като философия, начин на живот, присъствие в обществото. Въпреки цялото многообразие, типология на феноменалното може да се направи. Разбира се, няма нищо в чист вид. Нещата се преплитат, появяват се в зависимост от определена ситуация, веднъж – по-силно, друг път – по-незабележимо. За една личност един щрих не е достатъчен, тя е и още нещо, по-сложна, по-разностранна. Носи характеристики и от едните, но и от другите, прескача от група в група и въобще не се интересува, че има такива. В същото време дори в единичната характеристика има многозначност, добра, лоша, неутрална изява. Нумеролозите казват същото за числата. Всяко си има своите положителни и отрицателни вибрации, начин на проявления. Има го и в типологията на феноменалното.

От разговорите с десетки надарени потърсих най-характерните, обобщаващите образи. Тези, на които искрено повярвах, представям с имената им, другите, към които имам резерви – с инициали. Аз не съм им съдник. Може да съм сбъркала. Няма нищо по-трудно от точна преценка на феноменални сетива. Работа е на една държава или поне институт, а не на един човек. Искрено се учудвам на купчината публикации, посочващи стотици хора като феноменални лечители и ясновидци. Тръгнах по следите на няколко. Пълно разочарование. Г. П. от Габрово само с докосване заздравявала счупена кост. Нищо подобно. Опитва да лекува рак и диабет. И твърди, че го прави 100%. Винаги е притеснително, когато някой убеждава в стоте процента. Дано Г. знае какво прави. Това, че тя не е, обаче не значи, че истински феноменалните липсват. Илко заздрави огромна рана от изгоряло пред очите ми. И никога не чух да казва, че може всичко. Момера Пенчева от Стара Загора премахна мъчителна болка на жена с псориазис за две минути. Просто рече: „Дано да сме успели. Ще видим след 20-ия ден”. Ружа Алексиева от Плевен видя неща, които наистина ми се случиха 100%. Ганка Досева от Варна определи хормоналните стойности на жена, която виждаше за първи път, и й разказа в подробности за състоянието й – болест на Бехтерев. И пак тя забелязва ДНК, РНК и спиралите в тях, което се вижда само със специални електронни микроскопи (с точност до 3 стотни от микрона). Светли феномени и съвсем несветещи претенденти. Точно както многоцветен и осветен различно е животът.

СИЛЕНТИ (ТИХИТЕ)

Може би най-голяма е групата тъкмо на тези тихи лечители и ясновидци. Нарекох ги така, защото не шумят около себе си. Не пускат реклами. Не участват в телевизионни предавания. Не се изживяват като Богове. Оценяват себе си просто като „един проводник”. Притежават сила, която не е тяхна и за която нямат особена заслуга. Всеки момент може да ги напусне, ако се отнесат горделиво и приемат, че ги прави избрани. Диди се справи със сенната хрема на момчето ми за 2 минути, при Радка Танушева идват излекувани от камъни в жлъчката, в бъбреците, от дископатия, лошо зрение, пародонтоза. И двете не смятат, че това са чудеса. Ежедневие, за което не си струва да се говори.

Не смятат, че могат всичко. Но пък това, което могат, го правят добре. Болестите, които са им подвластни, съвсем не са леки. Някои лекуват и от разстояние. Вярващи са и имат страх от Бога. Никого не съдят. Но и не биха се нагърбили с нещо, за което не са сигурни. Ангел Илиев, знаят го като Ясновидеца от „Надежда”, реди като на шега картини във всички посоки на времето, разгадава характери, насочва за неща, които предстоят. Пред вратата на хола в дома му винаги присяда по някой чакащ. „Много внимавам какво говоря, винаги проверявам”.

Малките забутани стайчета, в които приемат, трудно могат да се нарекат кабинети. Често приемат и у дома. Имат си своите пациенти. Телефоните им звънят – кои повече, кои по-малко. Този, който трябва, ги знае. Радка Танушева е джипито на цели фамилии, от бебетата, та до старите. Неин пациент споделя: „Откакто идвам при леля Раче, не съм стъпвал на лекар. Тя е моето джипи”.

На Цецка графикът е през половин час. Когато излизам от кабинета й, все някой чака отпред на изтърбушения стол. Дора Владимирова приема в преградена с перде стаичка на читалище. Ръцете й правят най-вълшебния масаж. От другата страна на пердето учи няколко дечица да рисуват. На Диди (Костадинка Георгиева) телефонът вкъщи звънна от Филаделфия, но иначе вратата е отворена за всички съседи. С Марица Лазова се видяхме в кафето близо до тях, „откакто се роди внучето, е трудно за приемане”. Нейният специалитет са очите – сваля диоптрите от един сеанс, но вече няма къде да го прави.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X