Напишете дума/думи за търсене

За какво свидетелства белегът по рождение

„Лицата на феноменалното” дава един различен поглед за съвременните български ясновидци и лечители, за техния уникален, неповторим, непреброим свят.

Феномени и представящи се за такива. Каква е тяхната философия? Как изглежда светът, видян отвътре и отблизо от „очи”, за които няма прегради? Каква е религията им, в какво вярват? Имат ли своите аналози в историята, митологията, културата на народа ни и кои са те? Има ли паралелни светове и възможно ли е дистанционно управление за тяхното време и пространство? Какво представляват децата „индиго”, НЛО, преражданията, кармата? Какво представляват болестите и как тези хора могат да ни помогнат да се справим с повечето от тях?

Баячки и народни лечители

Сегашните лечители и ясновидци са преки потомци на някогашните народни лечители. Наричат ги още „баснарки”, „хуресници” в Странджанско, „магьосници”. На места им казват „напустници” (Троян, Тетевен) заради вярата, че това са жени, напуснати от мъжете си, или вдовици, понякога бездетки. Дарбата им не се постига по нечия воля, на обществото, на отделни личности. Свещени сили, светци или демони, призовават избраните от тях да им бъдат представители, тук на земята, свръзка и посредници между световете. Магическата способност е съдбовен избор, белязване за цял живот, предопределение. Често ги получават при странни, пределни обстоятелства. Има вярване, че който се допре до земята, когато тя „се отърсва” (при земетресение), познава силата на билките и получава способността да лекува болести. Или ако по време на земетресение човек премери с длан три педи от земята, сдобива се с дарбата да цери с тая ръка различни болести и рани. За онези, които наричат „светици”, вярват, че са били вдигани от вихрушка. За 24 часа и повече, докато са в безсъзнание, са били „откраднати от самодивите” или са били при „св. Петър и Господ” и оттам са си дошли надарени с най-чудни и нечовешки дарби.

За разлика от персонажите в народните обичаи и ритуали, чиято магическа сила е зададена от ролята, която „играят” в един или друг обред и чиито „реплики” и действия са „запомнени” и се знаят от дългогодишни повторения, народните лечителки, баячки притежават тайно знание. Главното в него е как да се преминава през границата на световете, да се извлича полза, но понякога и вреда, от престоя в свят на бродещи души и сенки. Могат не само да се озоват зад границата и да надникнат в тефтера на съдбата, но и да променят написаното в него. Заради тази им свръхестествена способност те са различни за останалите, гранични, защото седят на границата и когато поискат, отиват в едната или другата й посока. Намират се между Бог и дявол, между светци и грешници. Могат да затворят кръга, да общуват и с едните, и с другите. Всъщност самата земя людска се намира между тези два свята, но не се е научила да общува с тях. В магията на избраниците тя има своите единствени посланици. Те са хора, но свръххора, вършат чудеса, каквито друг не може да помисли, камо ли да стори, дарени са направо от Бога. Или може би са общували с дявола? Пътуват между световете – горе и долу, ред и хаос, добро и зло. В същото време са маргинали, извън обикновеното и общоприетото. Маргинални са и като социален статус (вдовици, сираци, слепи, сакати, белязани по някакъв начин). Казват, че мъртвородените и съживени, родени повторно, стават магьосници. Защото вече са стояли на прага и на двата свята и сякаш още пазят връзката си със земята на мъртвите. Както и „преносеният” или този, който вече се е „пренасял на оня свят”, те „знаят божиите работи” и са готови да си послужат с тях. Казват също, че умеят най-чудни превъплъщения, най-вече в признати представители на дивата, отвъдната природа – мечка, вълк, гъска, бухал, кукумявка... Знаци на тази двойствена, различна природа стават също голотата, черният цвят на дрехите, белегът по рождение…

Крайни и гранични са и чувствата, които ги съпътстват – страх и почит, безрезервно доверие и категорично неверие.

Неясна и тънка е границата между обожествяваната лечителка и анатемосаната магьосница. Изключителната дарба може да я прекрачва без проблеми, да се намира и от двете страни. Въпрос на избор, а понякога и на ситуация, как да бъдат преразпределени благата, доброто от едно място да се премести на друго, съдбата на един да се преобърне за сметка на съдбата на друг. Народът ни вярва, че има едно общо добро и едно общо зло, които просто се преразпределят между хората, но винаги са еднакво големи. Затова и границата между добро и зло е тънка и неуловима, зависи от това кой я слага. Доброто за едни е зло за други. Всъщност баячката много често лекува като магьосница. Разваля напратени магии, сваля и издоява луната за лек и пр. „Наша” (т.е. лечителка) е тази, която прави добро на нас, „чужда” (т.е. магьосница) е тази, която ни вреди. Лоши са магьосници, бродници, мамници, самовили, които имат подръка силата на дявола.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X