Какво прави качването и слизането по стълби за тялото

От Mila.bg

Знаете ли, че обездвижването на хората е един от най-големите проблеми на нашето съвремие? Благодарение на механизацията днес изразходваме една съвсем малка част от физическите усилия, които са изразходвали нашите предци. А това води до редица заболявания. Ето защо е много важно да полагаме всички усилия да спортуваме повече.

Драконът на века

На стената на форума в Елада е изсечено: „Искаш ли да бъдеш силен – бягай, искаш ли да бъдеш красив – бягай, искаш ли да бъдеш умен – бягай”, а Аристотел твърди: „Животът е движение”. Дракона на века наричат някои автори малката подвижност, заседналия начин на живот (хиподинамията). Механизацията и автоматизацията в производството и бита доведоха до това, че в днешно време човек изразходва общо 5 – 10 % от физическите усилия, които е изразходвал в началото на миналия век. Има данни, че поради недостатъчна физическа активност всяка година в света умират 1,9 млн. души. Заради застоял начин на живот в Европа умират ежегодно около 600 000 души. Едно 30-годишно проучване на Харвардския университет, обхващащо 10 000 души, показва, че онези, които редовно са изразходвали седмично до 2000 калории при аеробика, са удължили средно живота си с 2,5 години. При изследване функционалните възможности на мъже и жени на възраст между 65 и 85 години установили, че при тези, които не спортуват редовно, мускулната сила намалява с 30 % в ръцете и 40 % в краката и гърба.

Проучване на Министерството на физическото възпитание и спорта показа, че двигателната активност на българите се изразява в разходка (59 %), домакинска работа (52 %), градинарство (35 % ). Оказва се, че 55 % от българите на трудоспособна възраст (18 – 65 г.) изобщо не спортуват, а още 10,5 % го правят по-рядко от един път месечно. Само 6 % спортуват активно всеки ден. Колкото по-обездвижен е човек в работата си, толкова по-малко е желанието му да се занимава със спорт.

Физическа активност не по-малко от 30 минути всеки ден намалява риска от развитието на най-разпространените неинфекциозни заболявания. Хиподинамията наричат „болест на цивилизацията”. Тя предизвиква нарушения в опорно-двигателния апарат, кръвообращението, дишането и храносмилането. Редовната физическа активност и правилният хранителен режим снижават с 80 % риска от развитие на алцхаймер. Хората, които спят обаче повече от 8 часа в денонощието, са два пъти по-застрашени от алцхаймер.

Ние много често не си даваме сметка каква голяма роля в нашия живот има активността на мускулите. Оставете здрав човек един месец на легло, така че за секунда да не стане – ще се получи инвалид, който се е отучил да ходи. Ще е необходим половин месец, за да го поставите на крака и да се премахне страшното сърцебиене. Сега дори при лечение на инфаркт се препоръчва малка подвижност. Нюйоркско застрахователно дружество изследвало 100 000 свои клиенти и стигнало до извода, че при тези, които се занимават с физически труд или спорт, смъртността от сърдечносъдови заболявания е три пъти по-малка в сравнение с тези, които водят заседнал живот. По време на тримесечен полет в Космоса космонавтите ежедневно са се занимавали с физически упражнения по 5 – 6 часа.

При проучване на 100 от столетниците в САЩ било установено, че: 45 % от тях обичат да се разхождат всеки ден; 40 % правят ежедневно гимнастика; 11 % се занимават с йога или други източни практики; 8 % карат редовно колело и 5 % не спират ежедневния си джогинг. В Швейцария наблюденията над 69 служители в продължение на три месеца показали, че при тези, които се изкачват и слизат по стълби, без да ползват асансьор, намаляват размерът на талията и телесните мазнини, понижават се кръвното налягане и холестеролът. При зайци, лишени от движение, намалели чувствително размерите на сърцето, черния дроб, бъбреците и далакът.

Физкултурни упражнения заедно с цялото си семейство правел и великият писател Лев Толстой. Синът му си спомня: „Заставахме в редица, татко беше пред нас и ние трябваше точно да повтаряме неговите ритмични движения”.

Научнообосновано е, че движението е живот. В процеса на дългата еволюция всички органи и системи на човешкия организъм са се приспособили към активен двигателен режим. Атрофираните мускули губят своите физиологични и морфологични свойства и впоследствие не могат да извършват свойствената им дейност. Атрофията на мускулите и заедно с нея все по-задълбочаващата се патология на сърдечно-съдовата система не без основание наричат първия враг на съвременното човечество.

Здрав човек на средна възраст е необходимо да отделя 8 – 10 часа на седмица за физически упражнения.