Случвало ви се е да се наслаждавате на свободата, която носи празната ви къща. Да изпробвате акустиката в хола, ненаселен от любимия, който току-що сте изпроводили в командировка.
Да крещите от кеф, да танцувате със закачалката, да се пързаляте с чорапи по паркета. Сама вкъщи. Най-накрая.
Домът ви е само ваш за цели три дни. Яко!
По средата на едно от любимите ви метал парчета нещо нагло започва да трополи в главата ви.
Нормално ли е да изпитвате такава радост от липсата на партньора? Какво означава това? Не го обичате вече? Време е да приключите с тази връзка? Какво ви казва душата на езика на тялото?
Разбираемо с течение на времето отношенията да придобият по-крехък интимен силует, но адекватно ли е това удоволствие от факта, че за кратко имате пространството само за себе си. Че няма да се спъвате в разхвърляните му чорапи и да залепвате върху петната от кафе в кухнята, образували пъзел по пода.
Любовта доста често залита в обикновеното, съблякла приказните одежди на фентъзи емоциите. И по-добре. Защото ако непрекъснато я набутваме в света на любовния пубертет, как би могла да съзрее? Любовта си има възраст и ние трябва да й дадем възможност да остарее.
Това, че може да се справите с липсата на мъжа до вас за известен период от време, не означава, че има нещо сбъркано във връзката ви или че той е излишен в това любовно уравнение.
Но ако той не е вашето "всичко", тогава какво действителност е той за вас?
Харесва ви това чувство на власт, когато сте сами за кратко, нали? Чудесно е, че се наслаждавате на живота, когато той е в командировка и това изобщо не е негативно нещо.
Все едно да има нещо лошо да отидете сама на почивка с приятелки и той да направи същото с приятелите си. Аз самата съм го правила неведнъж, наслаждавайки се на чувство на идилия, без да съм и на йота от съмнението, че на другия морски бряг моят мъж е станал принадлежност на друга жена.
Така де, не е нужно да изпитваме върху гърба си неудобството от прекалената близост на сиамските близнаци. Защо пък от време на време да не си причиняваме спокойно щастие, далеч един от друг.
Ако прекарваме всяка свободна секунда като неразделна двойка, това ще направи ли любовта ни по-уверена и по-неревнива?
Нека не забравяме, че връзката не трябва да ни променя из основи. Едно е да направиш компромис с това или онова, но да събличаш себе си, за да си угоден на някого или на нещо, не си струва раздялата с личното пространство. Простор, от който имаме нужда всички до един.
Защото е здравословно понякога да оставаме сами вкъщи и да крещим от кеф, че няма кой да ръси биологични текстилни оръжия по пода.
Коментари (0)
Вашият коментар