Гневът е естествена емоция. Всички го изпитваме и знаем прилива на адреналин, който действа като броня за ситуации на възприемана заплаха.
Колкото и обидно и отвратително да изглежда гневът, когато се отприщи, той идва и с някои подаръци. Силата, енергията и защитата могат да бъдат силни мотиватори за някого, който иначе се чувства безсилен, слаб и уязвим.
Гневът е труден приятел, както към нас самите, така и в най-близките отношения. И никъде не е по-силен, отколкото в брака.
Да знаете как да общувате с ядосаната си половинка, особено без да влошавате нещата, е майсторлък.
Разбирането на гнева е първата стъпка.
Дори да не се смятате за гневен човек, важно е да разпознаете потенциала за гняв в себе си.
Независимо дали си имате работа с „гореща тема“ или хроничен гняв, запознайте се с тези 7 стъпки, които може да предприемете, за да насърчите комуникацията с гневния партньор.
1. Деескалирайте и неутрализирайте
Това основно усилие е насочено към понижаване на температурата и намаляване на емоционалната интензивност.
Съвсем естествено е да искаш да отвърнеш на гневен изблик или израз на вина. Ако обаче сте си свършили работата, за да се справите със собствените си емоции, по-добре ще може да смекчите избухливостта на съпруга си.
Съсредоточете се върху кооперативната светлина в края на тунела. И не добавяйте към интензивността на спора, като се борите с огън с огън.
2. Бъдете напористи и уважителни
Прибягването до гняв се дължи до голяма степен на лошо управление на първичните емоции. Хората не знаят как да кажат: „Тъжно ми е... страхувам се, когато правиш това, аз се чувствам така, защото... срам ме е...”
Гневът се превръща в начин за изграждане на стени и блокиране на уязвимостта да отидете на „това място“.
Ако не искате да ескалирате и без това напрегнатата ситуация, ще трябва да се научите как да изразявате с уважение чувствата си и да отстоявате нуждите си.
Честността не трябва да бъде „брутална“. Тя може и трябва да бъде пряка, автентична и с уважение към чувствата на другия човек.
Този уверен, но премерен подход е от съществено значение за растежа на състраданието и разбирането. Трябва да обърнете внимание на всичко - какво мислите и казвате и как реагира половинката.
Понякога само забавянето на думите и мисленето преди говорене могат да потушат пожар за много кратко време.
3. Бъдете търпеливи и състрадателни
Една от красотите на интимността е, че тя има силата да лекува стари рани. Бракът предоставя възможност като никой друг в това отношение. Но трябва да стигнете до раните, за да ги излекувате. А това означава да пробият цялата болезна тъкан, която ги покрива.
Състраданието вдъхновява стремежа за разбиране, а търпението дава на партньора ви безопасно пространство, в което да изследва и изрази по-истински отговор, отколкото гняв.
4. Слушайте какво клокочи под повърхността
Да се научиш как да общуваш с ядосания си съпруг/а, е до голяма степен да се научиш да слушаш.
Това не означава, че трябва да приемате обидни изблици на вина и неуважение. Това означава, че се ангажирате да слушате активно - с езика на сърцето и тялото - за основните послания.
Стремете се да потвърдите емоциите, които са истински, уязвими и които рискуват да влязат по-дълбоко в болезнената истина. „Това, което чувам да казваш, е... Сигурно се чувствах ужасно. Толкова съжалявам, че преживя това. "
Тук става дума за използване на търпение и състрадание с намерение. Търсите жизненоважна информация, която да ви помогне да излекувате връзката си и помежду си.
5. Установете граници
Търпението и състраданието не означават, че сте жертва на гневно посегателство върху вашето достойнство и емоционална безопасност.
Трябва да настоявате за установяването на граници, които защитават всички, включително брака ви.
Някои граници ще бъдат само за вас: „Независимо какво казват, няма да кажа или направя еди-какво-си.“
Някои ще бъдат за вашата половинка: „Няма да остана тук, докато ти крещиш или ме обиждаш.“
А някои ще бъдат за вашия брак: „Може би трябва да направим двучасова почивка, за да охладим страстите и да се върнем отново на темата, когато и двамата сме спокойни.“
6. Избирайте битките си
Когато скритите емоции останат неразпознати или неправилно управлявани, лесно е да се фиксирате върху всичко, което може да бъде „погрешно“.
Може да прекарате остатъка от живота си в битка за власт и хвърляне на вина.
Решете какво наистина е важно да преодолеете и се научете да освобождавате тези различия, които всъщност нямат значение.
Когато се съсредоточите върху приоритетите си, може да забележите решаването на по-малките проблеми заедно с по-големите. Най-малкото вече няма да имат толкова голямо значение.
7. Потърсете помощ
Опитът да обогатите или дори да спасите брака си, когато гневът винаги е на първа линия, може да се усеща като ежедневна битка.
Моля, бъдете добри към себе си и не забравяйте, че емоциите не се учат. Повечето хора се женят с малко осъзнаване на своите емоции без надзор, камо ли как да се справят с тях.
Има експерти, които са посветили професионалния си живот, за да помогнат на двойките да спасят отношенията си.
Малко хора влизат в брак, знаейки как да общуват с ядосаната си половинка. По-често двойките прибягват до отвръщане на огъня с огън.
Нерядко бракът започва, когато съпрузите не са развили умения за разпознаване и управление на емоциите си.
Отговорът на гнева ви призовава първо да отговорите на собствените си емоции. Само като се научите да стоите здраво в собствената си увереност и да държите първо сметка на себе си, чак тогава ще може да прозрете гнева на съпруга си.
След като попитате (дори мълчаливо, докато слушате) какво стои зад даден проблем, най-накрая ще стигнете до простотата на сърцето, което копнее да бъде обичано и да обича.
Коментари (0)
Вашият коментар