”Какво чувстваш? - Не знам. - Какво искаш сега? - Не знам. - И как трябва да се държи човек, за да не те нарани? - Не знам. - Какъв подарък искаш? Харесва ли ти тази чанта? – Не знам...”
Фразата „не знам“ демонстрира пасивно отношение към себе си. По този начин губим контакт с нашето „аз“. Не разбираме желанията си, стремежите, спираме да се развиваме.
А може би това е начин да се освободите от отговорността и да я прехвърлите върху другите (тези, които „знаят“)?
„Не знам” - това е нашият блок
Веднага щом изречем тази фраза, спираме да изследваме нуждите си. Спираме да се развиваме и намираме нещо ново, към което да се насочим.
Когато казваме „не знам”
Ако кажем „не знам“ на нашите чувства, усещания, емоции, ние губим контакт със себе си. Не си даваме възможност да опознаем емоционално чувствената сфера, в момента, когато друг се интересува от нея. Освен това, ако той се вълнува от нашия вътрешен живот, най-вероятно са важни и душевните процеси на отсрещния. Това е човек, който може да ни помогне да се отворим, да проправим пътя към вътрешния ни дом.
Когато кажем „не знам“, тогава влизаме в пасивна позиция по отношение на себе си. Какво означава нашето „не знам“?
Ако „не знам“ нещо, значи има знания за света, които трябва да науча. Но кой може да ми каже какво искам, какви чувства изпитвам, с кого мога да бъда приятел? Разбира се, има и хора, които винаги са готови с желание да дадат съвети, но дали това ще е вашият автономен живот?
В такъв случай съществува риск от зависимост от другите. Освен това, ако избера „не знам“, тогава ще следвам примера на околните, което означава, че най-вече ще задоволя техните нужди, но не и своите.
Две причини за такава житейска позиция
1. Отговорност и липса на желание или мотивация. Всеки път, когато изникнат фразите „не знам“ или „не разбирам“, опитайте се да се запитате какво искате да знаете и да разберете. Може би това е вашият начин да избягвате отговорността и да я прехвърлите на тези, които ще ви предложат опции. Възможно е също така да изпитвате страх, но не го осъзнавате или се срамувате да го признаете. Да речем, че ходите на обучителен курс, но не искате да работите по задания и да полагате усилия.
По-лесно е да кажете, че не знаете и не разбирате как да направите дадената задача.
Когато се блокирате от ученето и развитието в една област, тя се разпространява и в други. Това е позиция на човек, която може да бъде проследена в прости житейски ситуации.
2. Липса на независимост. За един човек през целия му живот важни хора са вземали решения. В този случай трябва да се стремите към контакт със себе си.
Непрекъснато се питайте дали това е ваше желание или на другите“, дали наистина искате това или дали дадено нещо ви трябва, и слушайте какво ще отговори вътрешният глас. Ще бъде тихо и слабо, но колкото по-често му говорите, толкова по-силно ще ви отвръща той.
Проучете причината за вашето „не знам“ и бъдете честни със себе си и другите.
Коментари (0)
Вашият коментар