Тази вдъхновяваща дзен история разказва, че някога в далечно кралство е живял суверен, много скъп за своя народ. Той управлявал справедливо и затова всички му се доверявали и се подчинявали на заповедите му с охота. Мнозина му носели значими подаръци в знак на възхищение и обич.
Веднъж един мъж дал на краля много специален подарък. Това били два мънички сокола от необикновена порода. Монархът благодарил за прекрасния подарък и незабавно се обадил на най-добрия дресьор на соколи в кралството, за да поеме обучението на животните.
Той се заел с радост с поставената му задача и се отдал на специални грижи за птиците. Дните минавали и двата сокола започнали да растат. Въпреки че били братя, те били много различни.
Още от самото начало майсторът на соколарството забелязал, че едно от пилетата е по-слабо и плахо. Затова той запазил най-добрата храна за него. Понякога дори забравял да нахрани другия сокол или му давал само малки порции.
С времето пренебрегната птица започнала да прави първите си разходки, далеч от малката клетка, когато соколарят я оставял отворена. Търсила още храна и така малко по малко се запознала с обкръжаващата среда. Соколът започнал да открива различни растения, зърнени култури и червеи, които да му дават сила. По този начин той компенсирал липсата на грижи.
Другият сокол пък бил другата крайност - той придобил навика да чака храна и грижи, докато брат му бил много независим.
Най-голямата разлика обаче била, че докато единият винаги бил неподвижен, другият се научил да лети.
Соколарят не можел да намери решение на проблема. Каквото и да опитвал, той не успявал да накара любимецът си да полети. Най-доброто, което постигнал, било да го изкара от клетката и да го сложи на клона на едно дърво. Соколът останал там цял ден, но не давал знак, че иска да лети.
Като видял това, дресьорът решил да разкаже на суверена какво се е случило. Когато кралят научил за тази огромна разлика между двете птици, издал указ. С него той предложил сочна награда за този, който успее да научи сокола, който се е съпротивлявал на природата си, да лети.
В царството пристигнали всякакви експерти от различни краища на света, мотивирани от желанието да спечелят добрата воля на краля и голямата награда. Всеки от тях смятал, че е измислил стратегия, която да му позволи да постигне целта си.
Минали много месеци, но никой не успял да накара птицата да полети. Опитвали се да пленят сокола с вкуснотии, но животното не помръднало от клона. Опитали се да вземат и други соколи, които да му покажат различни техники на полет, но нищо не се случвало.
Дори един от авантюристите искал да извърши магическа церемония и да приложи магиите върху животното, но той също не успял да накара птицата да се отдалечи от клона, на който стояла по цял ден.
Една прекрасна сутрин в замъка пристигнал скромен селянин.
Той седнал до дървото и погледнал внимателно сокола. Цял ден стоял така, докато слънчевите лъчи не залезли. На следващия ден селянинът се явил пред царя и го помолил да погледне през прозореца. Суверенът не успял да скрие удивлението си, когато видял сокола да се рее в небето.
Той се обадил на майстора на соколарството, за да се увери, че това е същото срамежливо животно, което до вчера било като залепено за клона. Виждайки какво се е случило, кралят попитал селянина как го е накарал да лети. Възрастният човек простичко отговорил: „Беше лесно, Ваше височество. Отрязах клона”.
Тази дзен история ни учи, че трябва да изпълним потенциала си, за да успеем. Често се носим по течението, без да развиваме качествата си, тъй като ни е удобно на нашия клон.
Може би понякога е необходимо някой да го отреже, за да полетим.
Коментари (0)
Вашият коментар