Лев Толстой написва тази история за живота в настоящето. Тя се случва в далечно кралство, където кралят искал да управлява своя народ справедливо и мъдро. Той нямал опит в това и вярвал, че е най-добре да се допитва до мъдреците и старейшините по съществени въпроси.
Мислил дълго време, докато избере три въпроса, които били от значение за всичките му кралски задължения. Те били:
• Кога е най-доброто време да се започне нещо?
• Кой е правилният човек, който може да свърши работа?
• Кое е най-важното във всеки един момент?
Той направил обявление с тях. Човекът, който отговори на трите въпроса, ще получи голяма награда.
Мнозина се опитвали да дадат правилните отговори.
Хора от всички краища на кралството прииждали в двореца с желанието си да отговорят на трите въпроса и да спечелят наградата. Кралят ги изслушвал и ги изпращал по живо по здраво един по един. Не му
харесвало това, което имали да му кажат.
Някои хора говорили за важността на изготвянето на планове. Други за важността на създаването на кралски съвет. Трети пък му препоръчали да се обгради с магьосници.
Накрая един от слугите в двореца споделил на краля, че е чувал за отшелник, който живял в планината, и мнозина го смятали за много мъдър. Той обаче говорил само с бедните и пренебрегвал богатите.
Затова кралят се преоблякъл като фермер и отишъл в планината със свитата си.
Преди да стигне до дома на отшелника, той заповядал на придворните си да го изчакат, скривайки се в близките храсти. Въпреки че мъдрецът бил много стар, той обработвал нивата около къщата си.
Без да се двоуми, кралят го поздравил и му задал трите въпроса. Старецът не казал нищо. Продължавал да обработва земята, въпреки че изглеждал много уморен. Владетелят почувства състрадание и предложил своята помощ. Въпреки че не бил свикнал да работи, той изпълнил задачата, която му поставил мъдрецът.
Вечерта той отново задал трите въпроса на стареца, но той отново не казал нищо.
Изведнъж на прага се появил ранен мъж.
Отшелникът и кралят спрели кървенето на неканения гост и го оставили да пренощува.
На сутринта кралят разпознал в лицето на ранения един от най-големите си врагове, който стоял до леглото му с насълзени очи.
Той бил разбрал, че кралят ще отиде сам в къщата на отшелника и се скрил в храстите, за да го издебне и убие.
Хората на краля обаче го хванали и наранили. Бягайки от тях, той стигнал до дома на отшелника. Мъжът плачел, защото кралят - неговият враг, спасил живота му. Той се заклел да му бъде верен завинаги.
Поуката
Кралят се почувствал много доволен от това помирение и простил на врага си, като обещал да му даде малко земя за него и семейството му.
Владетелят решил, че отшелникът няма да отговори на въпросите му и се готвел да си тръгне. Когато обаче дошло време да се сбогуват, мъдрецът казал: „Всички ваши въпроси намериха отговорите си“.
На въпроса „Кога е най-добре да се започне нещо?“, кралят бил отговорил със своите действия. „Най-доброто време да започнете нещо е, когато е необходимо“.
На въпроса „Кой е правилният човек, който може да свърши работа?“, кралят също отговорил с действията си: „Ти самият“.
И накрая, на въпроса „Кое е най-важното във всеки един момент?“ действията на владетеля отново били дали отговора. „Да помагаме на другите и да ги правим щастливи“.
Поуката от тази история за стойността на настоящето ни разкрива, че понякога търсим отговори във фантастичен, нереален свят, но може да ги намерим в ежедневните си дейности, използвайки здравия разум.
Коментари (0)
Вашият коментар