Синдромът на крадливата майка

Ревността може да се разглежда като сигнал за това, че някой се натрапва в отношенията ни с любим човек. И когато ревнуваме дете от роднини или непознати през първите години от живота му, това е абсолютно нормално.

Забелязали сте, когато вземем новородено коте от майка му, как тя показва безпокойство, а след като отново е получила малкото си, го облизва особено внимателно, сякаш показвайки, че е нейно.

По същия начин майка, която чувства връзка с дете, реагира особено остро, когато „непознат“ се намеси в близката им връзка. Всичко това може да се обясни с факта, че програмата за привързване на майката се задейства. Интуитивно разбира, че именно тя е ключовата привързаност на детето и силата на тези взаимоотношения зависи от това колко правилно се формира психиката на бебето.

Ето защо през първата година след раждането майката може да реагира „неадекватно”, когато някой вземе бебето, когато то мирише на други хора и прочее.

Синдромът на крадливата майка
Подобни притеснения може да не са напразни, защото често в семействата, където има бебе, се появява човек, който твърди, че е негова „майка”.

Това може да бъде бабата, лелята, сестрата на малкото човече, кръстница или приятелка, които по някаква причина все още не са се реализирали в ролята на майка по начина, по който са искали и искат.

Синдромът на крадливата майка е особено често срещан при жени, които за последно са държали бебе преди 30-40 години. И когато видят бебе, те влизат в режим майчинство, което истинската майка на детето чувства като заплаха или нашествие във връзката й с бебето.
По правило ситуацията се влошава от факта, че всичко това се афишира като помощ и се проявява като грижа и любов към детето.

Какво да правите?
Съсредоточете се върху чувствата си. Ако изпитвате интуитивно усещане за „кражба“, това е кражба.
Следващият въпрос е не по-малко труден: как да зададете граници, как да обясните на свекърва си, майка си, кумата, приятелката, сестрата коя наистина е най-важната жена в живота на бебето.

Има две неща, които спират майката, когато става въпрос за поставяне на граници. Първо, не иска да обиди човек, близък до семейството й, защото той обича детето. Второто е страхът да не изглежда зле в очите на този човек и следователно да загуби помощта му в грижите за бебето.
Но ако наистина вярваме, че връзката ни с детето е по-важна от връзката с този човек, майката трябва да отстоява позицията си.

Как се задават граници?
Подредете чувствата си и помислете дали този човек знае, че по някакъв начин се държи неправилно?
Поставянето на бариери няма да е лесно, но е необходима яснота, на първо място, за детето.

В първите години от живота на детето за здравословното формиране на чувство за сигурност, идентичност, самочувствие, за ориентация, понятията „кое е добро, кое е лошо“, трябва да има един основен човек, с което то ги идентифицира. А това е мама. Ако има много хора покрай него, които се опитват да играят тази роля, бебето ще изпитва несигурност и безпокойство.

Основният аргумент в спора с „крадливата майка“ е необходимостта от близост с детето, чрез която биологичният му родител има възможност да реализира майчинството си. А тази близост с детето е жизненоважна.
Ако сте жертва на този синдром, настоявайте, че само една майка може да образова, оценява, да извинява поведението на детето си. Това не означава, че забранявате на околните да общуват с него, а че им отнемате правото да имат последната дума в ключови възпитателни моменти.

8 неща, които бабите и дядовците правят напук на родителите