Известният американски психолог, професор по психология в университета в Пенсилвания Мартин Селигман, се превърна в един от основателите на позитивната психология. За съжаление, на тази тенденция в психологията незаслужено започна да се гледа с негативно око и всичко това „благодарение“ на огромен брой обучения за личностно израстване, които напомпват с изкуствен позитивизъм.
Тези тренинги са опасни, защото даден индивид може да изпадне в някакво маниакално състояние за добруване, заради което започва да игнорира законите на реалността.
Треньорите за личностно израстване рядко учат как да разчитаме на реалността и на личния си опит. Те не помагат да разберем себе си и корена на нашите проблеми. На такива обучения ще ви кажат какво искате да чуете и ще ви научат как да приспособите реалността към понякога напълно неоправдани очаквания.
За известно време ще се убедите, че животът наистина е цветя и рози, че е започнал да се променя към по-добро. Но това като правило не трае дълго, защото не е подкрепено от вашия личен опит и вашите реални възможности. Рано или късно ще трябва да се изправите пред реалността и със сигурност ще се ударите лошо. Осъзнаването, че всъщност не контролирате реалността, може да доведе до гняв и разочарование.
Способността да се променят обичайните деструктивни мисли в по-позитивни и в по-реалистични е това, което според Селигман е в основата на оптимизма.
Три основни принципа на позитивната психология
1. Контрол върху обичайния стил на мислене
Мартин Селигман предлага да върнем осъзнаването към нашия обичайния начин на мислене, който вече не контролираме. Важно е да променим това, защото обичайните мисли се превръщат във вярвания, а вярванията влияят на нашите действия, а животът ни се състои от действия.
2. Фокусирайте се върху положителния опит
Всеки ден ни се случват различни събития: както добри, така и не толкова. Склонни сме обаче да помним лошото дълго време и почти не забелязваме доброто. Мартин Селигман предлага промяна на фокуса на вниманието: съзнателно фокусиране върху положителното. Това не означава, че всичко останало трябва да се игнорира. Това означава, че трябва да помогнем на мозъка си да запомни не само лошото, но и доброто. Ако всяка вечер преди лягане си спомняме какво добро ни се е случило през деня, то след известно време ще бъдем изненадани как ще се промени настроението и отношението ни към света.
3. Натрупване на положителен опит
Несигурните хора имат много мисли за негативните преживявания. За някои това се свежда дори до научена безпомощност. Този термин обозначава състояние, когато човек въз основа на предишния си негативен опит губи надежда да промени нещо в бъдеще и изобщо спира да прави каквото и да било. Това състояние е особено опасно за децата. Ако детето постоянно получава лоши оценки и учителят му обяснява, че няма потенциал за повече, тогава в даден момент детето спира да се опитва. Защо да си пише домашните и да си учи уроците, ако резултатът е винаги един и същ?
Затова трябва да се натрупва положителен опит, без значение в каква област. Успехът в едно нещо се простира и върху всичко останало. Всяко положително преживяване (в спорта, хобитата, навсякъде) ни прави по-уверени, помага ни да почувстваме силата си. Това ни улеснява да вземем решение за нещо ново или да преживеем провал.
Това е единственият начин да повишим самочувствието си, а не с помощта на утвърждения и изкуствено вливане на мотивационната енергия на други хора в нас по време на обучения.
Да, натрупването на положителен опит отвътре не е лесно, особено когато смятате, че имате в пъти повече негативен опит. Но водата износва камъка постепенно, на малки стъпки, имайте търпение, ще се получи.
posetivno e pozetivno ee vinagi samo malko psuvni ee tolkova se slucva neka gi prieem kato komplimet kato bazik kakto i nie pravibim celuvki