Защо умните момичета са в криза

- Здрасти, как си?

- А, супер. Но нещо съм в криза...

След като проведох подобен разговор с поредната от приятелките ми, коя от коя по-умни и успели, започнах да се замислям. Жените около мен, които винаги са ми служели за вдъхновение и пример, изведнъж се оказаха неуверени, объркани и недоволни от живота си. Тези момичета с лекота са се справяли в училище и в университета, изградили са кариера, за която мнозина биха завидели, някои от тях имат деца и съпруг, а други без проблем могат да завъртят главата на всеки мъж, когото си пожелаят (е, все по-рядко се срещат мъже, които го заслужават, но това е друга тема). Изобщо – да им завиди човек. Та същите те се оказват неудовлетворени и несигурни в уменията си. За капак на всичко смятат, че са пропилели живота си до тук напразно и твърдят, че нямат никаква идея какво е призванието им. Някои от тях събират кураж и зарязват скъпо платената си работа в името на нещо, което ги прави щастливи – може да е винтидж магазинче, изработка на бижута или продажба на сладкиши. Други скъсват с дългогодишната си любов – не заради друг мъж, а ей така, понеже ги свива под лъжичката от мисълта, че ще прекарат живота си с този. Обявяват край на стреса и се посвещават на интересната, но трудна задача да преоткриват себе си.

Какво кара тези жени да бягат от живота си, да искат да започнат „на чисто”, да си поставят нови цели?

Психолозите са ни научили да използваме думата „криза” за всякакви ситуации – дотолкова, че често се плъзгаме по повърхността на проблема, без да се опитаме да го разберем отвътре. „Криза на 30-те”, казва или пише някой, а ние кимаме разбиращо и просто завираме главата си в пясъка, чакайки да отмине.

Специалистите обясняват, че между 30 и 40 години в живота на повечето жени настъпва поредният преходен период. Основното е, че започваме да усещаме прилив на нови жизнени сили – натрупали сме опит, изградили сме определен имидж, има с какво да се гордеем. Постигаме върхове в професията си, притежаваме свой дом и независимост. Но достиженията ни все по-рядко ни носят радост. И започваме критично да преосмисляме миналото си.

Мъжът, в когото сме се влюбили преди години, май е започнал повече да ни натоварва, отколкото да ни кара да се чувствамеш желани. Позицията в работата, за която сме се борили дълго, носи и солидна доза стрес. Точно тогава се появява желанието да пратим по дяволите подредения си живот. Но осъзнаваме, че нямаме много време да подреждаме пъзела отново. Психолозите твърдят, че напрежението идва от осъзнаването, че мечтите ни са се сбъднали, но не точно както сме си ги представяли. И по-точно, имаме нужда да мечтаем наново.

Само че вече сме големи момичета – с всичките негативи и позитиви от този факт. От подобна ситуация има поне три изхода – тотална промяна, лека модификация на старото положение или примиряване с него.

Как да се справим

От една страна, възрастта между 30 и 40 все още не е моментът, в който трябва да се примирим, че животът ни не протича по желания от нас начин. А от друга е хубаво да осъзнаем, че при кардиналните промени има риск животът ни да не се измени към по-добро. Затова е добре преди да вземем решение да зарежем всичко и да тръгнем по нов път, да анализираме важните аспекти в живота си.

1. Да си спомним за всички свои постижения, с които се гордеем – например, учили сме в университет, изградили сме си име на професионалист, възпитаваме здраво дете.

2. Да се концентрираме върху проблема, който ни кара да преосмисляме живота си.

3. Никога да не се сравняваме с хора, които според нас са по-успели – много е вероятно те да мислят същото за нас.

4. Да не изпадаме в самосъжаление. Да гледаме на миналото със снизхождение, а на бъдещето – с увереност.

5. Да не се страхуваме от промените, дори и от най-смелите.

6. Самоиронията е безценно качество – да се посмеем над ситуацията и на себе си в нея.

7. Ако има как, да заминем за малко – известно е, че проблемите се решават най-добре от „разстояние”.

5 мита за умните жени