6 известни философи и техните дефиниции на щастието

Щастието е една от най-трудните за дефиниране думи. Както в ежедневието намираме различни дефиниции на това чувство, така и във философията има различни подходи към него.

"Щастливите са изключение, които се наслаждават невинно на своето просто щастие."
-Балтасар Грасиан-

1. Аристотел и метафизичното
За Аристотел - най-видния от метафизичните философи, щастието е най-висшият стремеж на всички човешки същества. Начинът за постигането му, от негова гледна точка, е добродетелта. С други думи, ако култивирате най-високите добродетели, ще бъдете щастливи.

Аристотел посочва, че щастието е по-скоро начин на живот, отколкото определено състояние. Характеристиката на този начин на живот е постоянно да упражнява най-доброто, което има всеки човек. Той твърди, че е необходимо също така да се култивира благоразумие на характера и да има добър „даймон“ (съдба). Ето защо тезите му за чувствата на щастието са известни с името „евдемония“.

Аристотел дава философската основа, върху която е построена християнската църква. Следователно има голяма прилика между това, което този мислител предлага и принципите на юдео-християнските религии.

2. Епикур и хедонизмът
Епикур е гръцки философ, който е много различен от метафизиците. Той не вярва, че щастието идва само от духовния свят, а е свързано с по-земни измерения. Той основава „Училището на щастието“ и с идеите си достига до някои интересни заключения.
Епикур излага принципа, че балансът и умереността са това, което поражда щастието.

Той смята, че любовта няма нищо общо с това да си щастлив, но твърди, че приятелството го прави. Епикур настоява, че не трябва да работиш за получаване на материални облаги, а заради любовта към това, което правиш.

3. Кант и щастието като дълг
Германският философ Имануел Кант предполага, че щастието е едно от върховните задължения на човешкото същество. Според него то е изградено от характера и етиката, с която насочвате поведението си. С други думи, щастието е задължение, но в същото време вашите действия трябва да ви направят достойни да го заслужавате. Той твърди, че „да осигуриш нечие щастие, е задължение”.

4. Ницше и критиката на щастието
Ницше смяташе, че да живееш спокойно и без никакви притеснения, е желание на посредствени хора, които не ценят живота по-високо. Той разглежда концепцията да бъдеш щастлив като „да си добре“ поради благоприятни обстоятелства или късмет. Той обаче възприема това като ефимерно състояние.

Според него щастието би било един вид „идеално състояние на мързел“. С други думи, без притеснения или страхове. От друга страна, той също го смята за жизнена сила, дух на борбеност срещу всички препятствия, които ограничават свободата и самоутвърждаването.

Следователно за Ницше да бъдеш щастлив, означава да може да изпробваш жизнената сила чрез преодоляване на несгоди и създаване на оригинален начин на живот.

5. Хосе Ортега-и-Гасет и щастието като конвергенция
Ортега-и-Гасет вярва, че щастието се конфигурира, когато „прогнозиран живот“ и „ефективен живот“ съвпадат. С други думи, когато това, което искате да бъдете, се съединява с това, което наистина сте.

„Ако се запитаме от какво се състои това идеално състояние на духа, наречено щастие, лесно намираме първия отговор: щастието се състои в намирането на нещо, което напълно ни удовлетворява. Строго погледнато, този отговор само ни пита в какво се състои това субективно състояние на пълно удовлетворение. От друга страна, какви обективни условия ще трябва да има нещо, за да ни задоволи.”

Затова той вярва, че всички човешки същества имат потенциала и желанието да бъдат щастливи. Това означава, че всеки сам определя реалностите на щастието. Ако може наистина да изградите тези реалности, тогава ще бъдете блажено щастливи.

6. Славой Жижек и щастието като парадокс
Този философ предполага, че да бъдеш щастлив, е въпрос на мнение, а не на истина. Той го смята за продукт на капиталистически ценности, които, без да го изричат, обещават вечно удовлетворение чрез потреблението.

В човека обаче цари недоволство, защото в действителност той не знае какво иска. Всеки вярва, че ако постигне нещо (купи нещо, повиши статута си и т.н.), ще бъде щастлив. В действителност обаче, несъзнателно, това, което иска да постигне, е нещо друго. Затова остава недоволен.