Любовта не се намира в другия, а тук

„През целия си живот съм разбирал любовта като вид доброволно робство. Това е лъжа: свободата съществува само когато е налице любовта. Който се раздава напълно, който се чувства свободен, обича ближния си. И който обича напълно, се чувства свободен.
Поради тази причина, въпреки всичко, което бих могъл да преживея, направя или открия, нищо от това няма значение. В любовта никой не може да смаже никого друг. Всеки от нас е отговорен за това, което чувства, и не може да обвиняваме никой друг за това.
Почувствах се наранен, когато губих жени, в които бях влюбен. Сега съм убеден, че никой не може да загуби някого, защото никой никого не притежава. Това е истинското преживяване на свободата: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш...”

„Единадесет минути”, Пауло Коелю

Развитието като двойка и като личност се крие в това да спрем да се опитваме да притежаваме хората и да обичаме свободно и без прекомерна привързаност.

Ако разбираме любовта като вечна последователност от компромиси, жертви и борба срещу себе си за доброто на връзката, тя може да бъде смъртоносна.

Да обичаш, не е да притежаваш другия

„Голямата човешка цел е да разбере истинската любов. Любовта не е в другия човек, тя се намира в нас самите; тя ни събужда. Но за да бъдем събудени, имаме нужда от другия човек. Вселената има смисъл само когато имаме с кого да споделим емоциите си."
„Единадесет минути”, Пауло Коелю

Точно тук повечето от нас се заблуждават. Търсим някой, който да допълни нашите грешки и несигурност, без да осъзнаваме, че единственото ни спасение вече е вътре в нас.

Ние прехвърляме тежестта на живота си върху раменете на околните, като ги правим отговорни за нашите успехи и неуспехи и най-вече за нашите емоции. Това ни оставя празни отвътре, без гордост или лично удовлетворение. В същото време ние унищожаваме всяко семе на здрава любов, което бихме могли да посеем.

И така нашата зависимост расте и расте, премахвайки автентичността и емоционалната идентичност, които трябваше да създадем в себе си.
Ние не осъзнаваме, че ако премахнем превръзките и лепенките, които покриват раните ни, може да създадем дълбока и искрена връзка със себе си и с човека, когото обичаме.
Любовта и взаимоотношенията започват винаги и без изключение в самите нас.

Никой не обича да разваля подредения си свят.

Парадоксалното е, че повечето хора живеят с нарушени връзки и лоши навици просто защото се страхуват от промяна. Те живеят според схващането, че познатото зло е по-добре от непознатото добро. Това им служи като догма, ненарушим закон, ръководство за живота им.

Има обаче и хора, които се отдават на страстта си, без дори да се замислят, надявайки се, че първоначалният импулс на инерция ще реши всичките им проблеми. Тези индивиди прехвърлят цялата отговорност за своето щастие (и евентуално нещастие) върху останалите. Поради тази причина те винаги ще бъдат в еуфория, защото им се е случило нещо прекрасно, или депресирани, защото нещо ги е унищожило.

Какво е правилното отношение? Със сигурност не се крие в крайностите. Докато действаме сдържано и отговорно, каквото и да правим, ще носи надежда и радост в живота ни. Само така може да обичаме истински и свободно.