Мери Шели и нейните съвети за преодоляване на мрачни моменти

Някои житейски истории, дори и да са пропити с тъга, са вдъхновяващи. Един такъв пример Мери Шели - автор на „Франкенщайн”. Нейното съществуване е белязано от страстна, но трагична любов с Пърси Б. Шели. Това е връзка, която е изпъстрена с безброй възходи и падения, дължащи се на любовните връзки на поета с други жени.

Едно от постоянните усилия на Мери било съпругът й да получи признание за поезията си. Тя често дава приоритет на неговото творчество пред собственото си. Въпреки това тя никога не спира да твори и да дава воля на собствените си мисли.

Мери Шели заслепи света с класическите си готически произведения, но също така е и пример за това как страданието очертава нашите съдби с невидимо мастило.

Животът й е белязан от няколко трагедии.

„Има само едно решение на сложната загадка на живота; да подобрим себе си и да допринесем за щастието на другите."
Мери Шели

Мери Шели и защо животът винаги си струва да се живее
Отвъд „Франкенщайн” има друга нейна книга, която си заслужава вниманието.

Мери Шели написва „Последният човек“ в най-мрачните си моменти, точно след смъртта на съпруга й и трите й деца. В тази книга тя предлага ценни съвети за посрещане на моменти, когато изглежда, че животът няма смисъл.

Творбата е публикувана през 1826 г. Това е невероятен дистопичен роман, действието на което се развива през 2092 г. Това е датата, на която ще бъдат отбелязани 300 години от рождението на нейния любим съпруг Пърси Б. Шели.

Книгата е за ужасна пандемия, която е сложила край на човечеството. Само един млад мъж, Лайънъл Верни, е оцелял. Това самотно и идеалистично същество си спомня миналото си, правейки пророчески анализ накъде може да поведе обществото. Тези страници съдържат едновременно песимизъм и надежда. Стилът на писане е поетичен, но в същото време стоически. Действа като успокояващ балсам, предаващ идеята за преодоляване на несгодите.

„За да живеем, според този смисъл на думата, трябва не само да наблюдаваме и да учим, ние трябва също да чувстваме; ние не трябва да бъдем просто зрители на действието, ние трябва да действаме; не трябва да описваме, а да бъдем обект на описание."
Мери Шели

Всред мрака намира цел
Когато Мери Шели написва „Последният човек”, тя преживява най-лошия момент в живота си. Справя с депресия поради няколко спонтанни аборта, смъртта на три от малките й деца от инфекциозни заболявания и дълбока скръб от загубата на съпруга си.

Пърси Б. Шели тръгва на 8 юли 1822 г. от брега на Ливорно с двама приятели на ветроходен кораб. Десет дни по-късно телата им били изхвърлени на брега на Виареджо. Лорд Байрон кремира своя приятел на същия този плаж. В този момент започва най-мрачният етап от живота на Мери. Въпреки че тя остава активна, отглежда оцелелия си син, пише и споделя време с приятелите си, нищо вече не е същото.

В интерес на истината главният герой в „Последният човек” непрекъснато се чудеше дали животът си струва да се живее. Историята подсказва как в един напълно опустошен свят е важно да се завърнеш у дома, за да преформулираш целите си. Целта на Мери Шели била да превърне съпруга си в поетична икона чрез посмъртно публикуване и популяризиране на творчеството му.

„Нищо не допринася толкова много за успокояването на ума, колкото постоянната цел – точка, върху която душата може да фиксира своето интелектуално око.“
Мери Шели

Усъвършенстване и правене на другите щастливи
Лайънъл Верни – главният герой в „Последният човек”, е алтер егото на Мери Шели. В един самотен свят в руини, без следа от друго човешко същество, той се посвещава на наблюдението на красотата на природата. Не му отнема много време, за да бъде очарован от нейните потоци, дървета, цветя и гори, от фината трансформация с изминаването на всеки сезон.

Именно там, в сценария на естествения баланс, той открива колко издръжлива е земята. Осъзнава, че въпреки пустошта около него, красотата изплува по възхитителен начин. Нещо повече, той разбира, че човешкото същество също има способността да процъфтява и да се трансформира в нещо добро, в нещо красиво.

В мрачни моменти всички ние имаме възможността да процъфтяваме и да се усъвършенстваме. Далеч от това да сме хванати в капана на чувствата на негодувание за нашите загуби или гняв за това, което ни е отнето, за предпочитане е да дадем най-доброто от себе си и да се опитаме да направим другите щастливи.

Животът винаги ще бъде сложна загадка. Но ако допринасяме за общото благо, то ще има по-голям смисъл и значение. Това е разковничето.

В заключение
Мери Шели почива на 53-годишна възраст от мозъчен тумор. Водила пълноценен живот, посветена на единственото нещо, което обичаше дори повече от съпруга си - литературата. Баща й я е възпитавал така, че да има свободен ум. Затова тя успява да превърне писането в свой начин на живот и свой механизъм на свобода.

Пърси Б. Шели също насърчава Мери да спечели собствената си репутация в света на литературата. Тя успява. Постига също целта си да превърне съпруга си в икона на поезията. Мери Шели не е само автор на „Франкенщайн”. Тя е една от най-забележителните фигури на романтизма, заслужаваща възхищение заради нейното отношение, харизма и интелигентност.