Странстванията на душата

Пътуването извън тялото е явление, което се случва спонтанно и напълно естествено. То е преживяване, което може да сте имали и вие самите, но без да сте разбрали как се е осъществило. Подобно е на сънуването. Само че когато се върнеш в тялото си и се събудиш, често пъти не си спомняш къде си бил.

Умението да напускате физическото си тяло по желание (а по света има доста хора, които го правят) носи куп преимущества и ви изправя пред интересни и вълнуващи възможности. Най-общо, те са два типа. Първата ви позволява да се придвижвате по земята, да се срещате с други хора, странстващи като вас, да лекувате.

Освободени от физическото си тяло, вие можете да отидете, където поискате, без да имате и най-малка представа за пътя дотам, да наблюдавате изгреви от планински върхове, да бродите безстрашно през джунглата без опасност от дивите зверове. При втория вид преживяване вие пътувате в астралния свят, който се намира отвъд материалната реалност, и прониквате далеч по-дълбоко "зад сцената" в причинността на нещата. Дори е възможно да променяте хода на събитията на това ниво, а резултатът да се проявява като реална промяна в материалния свят. Осъзнавате ли какво означава това? Редица теологически, философски и чисто практически проучвания през вековете са се опитвали да дадат обяснение на това изключително човешко преживяване, по време на което духът съществува независимо от физическото тяло във времето и пространството.

Според тях духът и тялото съществуват отделно, а след смъртта на тялото духът продължава да живее. Какво става с него, докато човек е жив? Може ли духовната субстанция да пътешества извън физическото тяло, а после да се връща обратно в него? Продължава ли да съществува духът след смъртта и може ли да се вселява в друго тяло? В историята на човечеството има немалко примери, когато популярни и уважавани личности са давали положителен отговор на този въпрос на базата на личния си опит.

Своите извънтелесни преживявания са описали популярните писатели Емили Бронте, Ги дьо Мопасан, Джек Лондон ("Скитник между звездите"), актрисата-писателка Шърли Маклейн ("За да достигнеш плода"). Най-подробно за своите стотици съзнателни отделяния от тялото разказва журналистът и бизнесмен Роберт Монро - най-популярният астрален пътешественик. Съвсем случайно, когато е на 43 години, той открива способността си да напуска своето тяло. Неговите пътешествия, описани в книгата му "Пътуване извън тялото", са невероятни приключения в загадъчен свят. В тях той разказва подробно, стъпка по стъпка какво се случва с него по време на странстванията му и дава възможност на всеки да навлезе в техниката на това любопитно явление като предупреждава и за съществуващите опасности.

Ето какво пише актрисата Шърли Маклейн в книгата си "За да достигнеш плода" (филмът по книгата преди години е излъчван по БНТ) за първото си излизане от тялото. То й се случва високо в Андите в Перу, докато заедно с духовния си приятел Дейвид релаксират в басейн с топла минерална вода. "Исках повече от всичко да си почина. Започнах да дишам дълбоко. В гърлото ми се надигна жлъчна течност. Бях се втренчила в мъждукащата свещ. Чувствах главата си олекнала. Усетих физически в съзнанието ми да се отваря нещо като тунел. Той се разширяваше до нещо като пещера от ясно и открито пространство. Не го възприемах като мисъл, усещаше се наистина физически. Пламъкът на свещта бавно се разтвори в пространството на съзнанието ми. Нямах нито ръце, ни крака, ни тяло, нито физическа форма. Станах пространството в съзнанието ми. Усещах да се нося в пространството, да го изпълвам и да отплувам. Издигнах се от тялото си и започнах да се рея. Съзнавах, че тялото ми остана във водата. Погледнах надолу и го видях. Дейвид беше до него. Моят дух, или съзнание, или душа или каквото и да беше, се извисяваше все по-нагоре към небето. Направо през тавана на постройката и още по-нагоре, над здрачната река. Имах чувството, че плавам... Не, не беше точната дума. Беше нещо по-леко от това... Излъхвах се - това май по-добре го описва. Излъхвах се нагоре, докато видях под себе си планината и земния пейзаж и разпознах местата, които бях виждала през деня. И привързана към духа ми имаше една тънка, тънка сребърна нишка, която си оставаше опъната, макар и привързана към тялото ми долу в басейна. Не се намирах в сън. Съзнавах дори, че не искам да се рея прекалено далеч и високо от тялото си. Определено се чувствах свързана. Усещах без съмнение две форми - моята телесна долу и духовната, която се носеше във въздуха. Бях на две места едновременно и напълно приемах това. Гледах сребърната нишка, привързана към тялото ми. Бях чела за нея в метафизическата литература. Тя блестеше във въздуха. Усещах я с неограничена дължина. Зрението ми идваше от някакъв вид духовно око. Не беше като да виждаш с реални очи. Там, където се намирах, можех да видя извивката на земята и мрака от другата й страна. Започнах да долавям енергийни вълни и вълнообразен приток на мисловна енергия. Насочих се надолу, обратно към тялото си. Спусках се бавно и плавно към земята. Енергийните вибрации стихнаха. Люлеещото се усещане за вълнообразни мисловни вълни изчезна над мен и с меко съединение, при което се усети едно леко "пуф", аз се слях с тялото си. Усещах го удобно, познато, но същевременно го чувствах стесняващо, обременяващо и ограничаващо... Приятно ми беше да се върна, но знаех, че ще поискам да изляза отново. Това, което бях изживяла, наподобяваше на сън, но не беше. По-скоро беше ново измерение."

Пътешествията извън тялото се случват по време на болест, особено ако тя е почти фатална, при употреба на халюциногенни препарати и средства за обща анестезия, при тежък емоционален стрес или просто по време на сън. Хора на прага на смъртта или изпаднали в клинична смърт, след връщането си към живота често разказват за преживяванията си, близки до смъртта. Те са най-дълбоките преживявания в нашия живот и променят радикално човешкото познание. 90-95% от хората, успели да се отделят от тялото си, са много доволни и го намират за забавно. 5% от тях обаче са били ужасно изплашени, защото са си помислили, че умират или че полудяват. Някои от тях са се ужасили от мисълта, че могат да останат завинаги отделени от тялото си.

Астралният пътешественик осъзнава своята нематериалност, когато се опита да извърши обичайни физически действия - да отвори врата например. Тогава той осъзнава, че може да преминава през стени и да преодолява прегради и разстояния, защото е освободен от физическите ограничения. Пътешествието на духовната субстанция извън тялото може да става по три начина при различни обстоятелства.

По време на "извънтелесното състояние" духът отива на краткосрочно пътешествие извън тялото и после се връща обратно в него. По време на "предсмъртно състояние" духът се отделя от тялото, като се подготвя за друг живот и после отново се връща във все още живото тяло. Душата, преживяла смъртта на едно физическо тяло, може да се върне отново на земята като се прероди в друго тяло. Идеята за превъплъщаването на душата е стара колкото и самата цивилизация и постоянно се обсъжда от изследователите, които използват техническите постижения на XXI век.

Още древните египтяни вярвали, че човек притежава второ астрално или духовно тяло, което те изобразявали като птица с човешко лице. В момента на смъртта астралното тяло, наричано "Ба", напуска физическото, но кръжи близо до него.

В Европа пък сред селяните било разпространено поверие, че по време на сън душата на човек отлита от тялото и свободно пътешества. Такива вярвания са съществувалиаи и в културата на Запада, когато се появява и спиритуализмът, придаващ особено значение на общуването с мъртвите. В основата на спиритуализма е заложена идеята, че след смъртта хората се превръщат в призрачни същества с особена сила. В новия си живот те се стремят към духовно усъвършенстване и могат да разказват за своя опит на хората на Земята чрез медиуми на спиритически сеанси.

Спирутализмът е особено популярен през 50-те години на XIX век в САЩ и Европа. Само в Ню Йорк убедените спиритуалисти наброявали 40 000.