Въпреки че стресът е неизменна част от съвременния живот, разбирането и управлението му остават предизвикателство за много хора. Науката обаче е на прага на фундаментална трансформация в тази област, предлагайки нови инструменти за оценка и персонализирани интервенции, които могат да превърнат "добрия" стрес в "лош" и да предотвратят дълготрайни щети върху здравето.
Десетилетия изследвания показват, че макар кратките изблици на стрес да могат да бъдат здравословни, непрекъснатият и неовладян стрес допринася за сериозни здравословни проблеми като сърдечни заболявания, рак, инсулт, респираторни разстройства и самоубийства, които са сред водещите причини за смърт.
В някои случаи продължителният стрес предизвиква появата на здравословен проблем, докато в други ускорява дадено заболяване или подтиква към нездравословни поведения за справяне, които също допринасят за хронични състояния.
Глобално, стресът е във възход, като нивата му не са се върнали към предишните стойности след рецесията от 2007-2009 г. и пандемията от COVID-19. Всяка несигурност в обществото води до увеличаване на съобщенията за стрес, което може да засили реакциите ни дори към обикновени стресори, като задръстване в трафика.
Добър срещу лош стрес
Стресът може да произлиза от различни източници: важна работна презентация, спор с приятели, травма от военен конфликт, живот в бедност, системен расизъм, развод, загуба на работа или загуба на любим човек. Когато тялото възприеме заплаха, то освобождава стресови хормони като кортизол, мускулите се напрягат, нивата на кръвната захар се повишават, сърцето бие по-бързо и по-силно, а кръвоносните съдове се разширяват, за да осигурят допълнителен кислород, подпомагайки бърза мисъл и движение.
Имунната система също се подготвя за бързо възстановяване. Тази реакция "бий се или бягай" е помогнала на хората да оцелеят през хилядолетията.
Проблеми възникват, когато тялото не успява да контролира този превключвател за включване и изключване. Стресът става проблематичен, ако тялото:
• Прекалено реагира на ситуации, които не са животозастрашаващи.
• Предвижда стресор твърде рано.
• Задържа негативни чувства, след като стресорът е отминал.
• Ако източникът на стрес остане твърде дълго.
Когато нивата на кортизол и симпатиковата нервна система са повишени за продължителни периоди, "добрият" стрес може да се превърне в "лош". Съществува "еволюционно несъответствие" – тази реакция не е еволюирала, за да се справя със съвременни стресори като трафик, кибертормоз или кредитни дългове.
Подобряване на оценката на стреса
Настоящите методи за оценка на стреса, които разчитат на самоотчетени симптоми (като тревожност или проблеми със съня) и понякога на измервания на кръвно налягане, нива на кортизол или сърдечен ритъм, често са недостатъчни. Например, повишено ниво на кортизол или сърдечен ритъм може да се дължи на физически упражнения или кафе.
Учени като Джордж Славич и Дейвид Алмейда работят за промяна на това мислене, като разработват нови, по-информативни инструменти. Например:
• Кортизол, измерен 30 минути след събуждане, когато здрав човек би трябвало да изпита силен скок, се счита за по-надежден показател.
• Вариабилността на сърдечния ритъм (естественото колебание във времето между ударите) е много по-информативна за това как тялото регулира стреса, отколкото самият сърдечен ритъм.
За да се получи по-пълна картина, изследователите търсят достъп до много повече видове измервания, тъй като почти цялото тяло реагира на стрес, включително нервната, дихателната, храносмилателната, сърдечно-съдовата, имунната, циркадната и ендокринната системи.
В едно проучване е установено, че експресията на над 1500 гена, особено тези, участващи във възпалителни и антивирусни реакции, може да се промени, след като човек е социално стресиран за едва 10 минути.
Славич и колегите му изследват широк набор от самоотчетени мерки, включително минал стрес и излагане на травми, както и данни за невротрансмитери, хормони, генетика, генна експресия, чревни бактерии, възпалителни маркери, нива на глюкоза, липидна функция и метаболити. Много от тези данни вече могат да бъдат получени по-лесно и достъпно чрез домашни тестове.
Паралелно с това, все по-малки и мощни преносими устройства (wearables) могат непрекъснато да оценяват физическа активност, сън, сърдечен ритъм, вариабилност на сърдечния ритъм, вестибуларен баланс и галваничен кожен отговор.
Разработват се и сензори, целящи да откриват нива на кортизол и други стресови хормони в реално време чрез потта. Този приток на данни може да помогне на изследователите да разберат как стресът допринася за дългосрочни здравословни проблеми и да предложи насоки в клиниката.
Славич очаква, че за вредния стрес може да е необходим по-здрав и непрекъснат "стрес резултат", получен от комбинация от сигнали, подобно на начина, по който се измерва C-реактивният протеин за сърдечно-съдови заболявания.
Стресът става личен: Персонализирани интервенции
Добрата новина е, че вече са налични разнообразни интервенции, а още повече опции предстоят. Надеждни клинични проучвания показват, че когнитивно-поведенческата терапия, дихателните упражнения, социалната подкрепа, физическите упражнения и прекарването на време сред природата могат да се борят с лошия стрес, като променят начина, по който човек мисли, действа и как тялото му реагира на стрес.
• Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), например, доказано намалява времето, в което хората се фокусират върху негативни чувства след стресор, и помага за преосмисляне на възприятието за предстоящо стресово събитие.
• Съществуват и други инструменти, които могат да помогнат на тяло, претоварено от стрес, като бета-блокери за успокояване на симпатиковата нервна система или противовъзпалителни лекарства за успокояване на имунната система. Дори омега-3 мастните киселини могат да буферират стресовата реакция и да намалят възпалението.
Предстоящото предизвикателство е да се съобрази лечението с индивида, тъй като въздействието на стреса варира значително в зависимост от биологията на човека, миналите излагания и настоящите обстоятелства.
Например, мъжете и жените често реагират различно на стресори – мъжете показват по-големи кортизолови реакции на стресори, свързани с представяне (напр. публично говорене), докато жените могат да реагират по-силно на междуличностни стресори.
Някои проучвания установяват, че хора, чийто микробиом е извън равновесие (поради антибиотици или предишни стресори), могат да изпитат преувеличена стресова реакция.
Съществуват и изследвания за това как деца, преживели малтретиране или хронична небрежност, могат да бъдат предразположени към адаптивна стресова реакция по-късно в живота.
Ранен травматичен опит може да накара човек да вярва, че светът е непредсказуемо и опасно място.
В заключение, науката се стреми да разкрие сложната мрежа от взаимодействия, чрез които стресът засяга нашето тяло и ум. Чрез разработването на по-прецизни методи за оценка и персонализирани интервенции, тя проправя пътя към бъдеще, в което управлението на стреса няма да бъде просто обща препоръка, а индивидуална, научно обоснована стратегия.
Подобно на градинар, който разбира различните нужди на всяко растение – почва, вода, светлина – за да процъфтява, науката ни дава инструментите да разберем уникалните „екосистеми" на собствените ни тела и умове, за да можем да управляваме стреса по най-ефективния начин.
Коментари (0)
Вашият коментар