Как да се освободим от разрушителните емоции

В динамичния ритъм на ежедневието често живеем на ръба между спокойствието и напрежението. Емоциите ни могат да бъдат нашият най-голям съюзник или тихият вътрешен враг, който изтощава силите ни.

Нормалното психическо напрежение всъщност има мобилизираща функция. То помага ни да реагираме, да се защитим, да довършим трудна ситуация. Това са автентичните емоции като радост, страх, гняв и печал. Те идват точно когато трябва и ни водят към решение.

Но понякога емоциите се изкривяват. Стават хронични, неподходящи, „заседнали". И тогава постепенно започват да ни разрушават.

Всъщност е доста важно да управляваме емоциите си, колкото и сложно да ни се струва, че е този процес. Според специалисти причините са три.

В конфликт оцелява този, който пръв овладее своите чувства

Ако напрежението расте, контролът винаги отива при по-спокойния. Това е проста психология на взаимодействието.

Емоционалното засилване води до ескалация

Всяка силна реакция ражда насрещна реакция. Така конфликтът се храни и развива. Ако искаме да го прекъснем, трябва да намалим напрежението – първо вътре в нас.

Някои емоционални състояния вредят на здравето

Продължителната тревожност, вина, подтиснат гняв или тъга могат да доведат до физически симптоми, нарушения на съня, дори заболявания.Именно това наричаме разрушаващи преживявания.

Има пет групи разрушителни емоции. Познаването им е първата стъпка към освобождаване.

Първата група са тревожните емоции. Включват безпокойство, страх, напрежение, постоянно очакване на беда. Тялото е в режим „Оцелявай", дори когато няма реална заплаха.

Втората група включва раздразнителните емоции. Това са раздразнение, обида, гняв и ярост. Те често са реакция на несправедливост или претоварване. Но хроничният гняв буквално „изгаря" организма – повишава риска от сърдечни заболявания и стомашни проблеми. Особено при хора с т.нар. личност тип А – амбициозни, винаги бързащи, стремящи се към контрол, но вътрешно напрегнати.

Следва автоагресията. Това е прекомерната вина. Когато обръщаме агресията навътре, наказваме себе си, изтощаваме самочувствието и губим усещане за собствена стойност.

Може да се появят и депресивни емоции с апатия, тъга, празнота и тежест. Те блокират мотивацията, отнемат цвета от ежедневието и правят дори малките стъпки трудни.

Сложни за справяне са и огорчението и отчаянието.  Те парализират волята. Карат ни да усещаме, че „няма смисъл" и че всичко хубаво е останало назад.

Кога нормалните чувства стават разрушителни?

Автентичните емоции имат ясна посока във времето. Страхът ни помага да предвидим бъдещи опасности. Гневът мобилизира сила в настоящето. Печалта помага да се сбогуваме с миналото. Радостта свързва трите времена и ги осветява. Но когато тези емоции се „объркат във времето", те губят смисъла си.

Ако страхът е насочен към миналото, води до вина и травма. Ако гневът е за бъдещето, се стига до тревога, но тя не води до необходимото действие. Ако усещате печал в настоящето, то това е блокаж, а потискането на чувствата води до вътрешна експлозия.

Добавете към това и културни стереотипи като: „Не се ядосвай", „Не показвай страх", „Не плачи" и получаваме общество, което крие емоциите си, докато те работят срещу него.

Затова наистина е важно да управляваме емоциите си. Според експертите има методика. 

Първата стъпка е да се признае емоцията, да не се преструваме, че я няма. „Ядосан съм", „Изплашен съм", „Горчи ми" – това е началото на освобождаването.

Важно е да разпознаем какво я задейства. От определени ситуации, хора или думи се отключва. Колкото по-добре познаваме собствените си реакции, толкова по-малко ще ни застигат внезапно.

Ценно е да определим дали тези емоции са автентични или разрушителни. Това става със задаването на тези три въпроса:

Помага ли ми тази емоция да стигна до целта си?

Подобрява ли отношенията ми с другите?

Движи ли ме напред или просто облекчава дискомфорта от провал?

Отговорите ще ни покажат дали е време да действаме или да пуснем. И наистина, емоциите не са ни врагове. Те са компас, който ни показва къде боли, какво е важно и накъде да поемем. Но когато компасът се разминава с нас, трябва да го пренастроим като осъзнаем,  разпознаем,  освободим. Защото промяната на вътрешния свят винаги е първата стъпка към промяна и на външния.