От няколкото телефонни разговора преди и след срещата ни ми прави впечатление, че певицата Есил Дюран е точна в отношенията си с хората, има бърза реакция, професионалист е. С нея се виждаме в тихо кафене в центъра на София. Заговаряме се за това колко е хубаво да звъннеш на някого и просто да му благодариш за доброто отношение или постъпка спрямо теб. Търся егото й, защото това е темата на нашия брой, но не го откривам. Не ми е явно. Видна обаче са усмивката й, човешкото отношение и изисканото излъчване.
Припомняме ви един наш разговор с нея.
Трудно ли казвате „не”?
Много трудно. Усещам, че времето лети, и това ме прави все по-организирана, по-дейна. Искам да съм добра майка, добра домакиня, добра съпруга и добра в работата си. Подхванала съм и модна линия, въобще много неща, защото усещам, че имам сили. Харесва ми да съм непрекъснато в някакъв мой екшън. Така усещам живота по-силно.
Сякаш жените днес имат по-мъжко излъчване и се справят с много неща?
Това е характерно за българската жена. В годините на прехода сякаш мъжът по-трудно се адаптираше в ситуацията на непрекъсната промяна. Жената е по-комбинативна и по-склонна на компромиси. Много майки тогава поеха хем домакинството, хем отглеждането на децата, хем кариерата. Жената е така устроена, че трябва да обгрижи хлапетата и не може да чака. Когато ловецът го няма вкъщи, тя бърза да навакса и тогава прави неща като за двама. В най-гладните години хората правеха семейства и деца и когато започнаха да си стъпват на краката, се умориха, защото когато жената поеме руля, се обажда егото на мъжа. Той не може да приеме, че тя просто е искала да бъде опора, защото мъжът има силно его. И настава големият конфликт.
Жената обаче трябва да е разумна. Да му казва, че е много добър, и ако той не е, ще стане. Мъжът иска да чува, че е най-великолепният, най-прекрасният и без него не може. Ние демонстрираме колко можем, което е голяма грешка. Слава Богу, аз и мъжът ми сме намерили баланса, защото той носи у себе си благородство. Както се казва, важно е мъжът да е от сой. Борис знае кога да прояви разбиране, кога да отпусне своето его или да се дръпне назад.
Колко изявено е вашето его?
Нямам толкова силно изявено его. Израснала съм в семейство с три деца и съм последното. Нямало е време кога да развия моето его и да го развихря. Вкъщи никога не са ме питали какво искам аз, а все ми казваха какво ще правя. Когато пораснах и получих своята самостоятелност, й се наслаждавах. Важно е, че първите ми години са минали без това его, което децата, растящи сами, имат в повече. Хората със силно его трудно се разбират с околните и трудно правят семейство. Те са центърът на всичко, а в семейството може да се окажеш фон дори години наред, докато станеш център.
Композиторът на първата ми песен, както и на една от най-великите български песни „Черно и бяло” - Димитър Гетов, казваше: „Да знаеш, най-големият проблем при хората е чувството им за важност. Оттам идват всички проблеми. За който проблем се сетиш, първо помисли за това, което съм ти казал.” И наистина е така. Всички фасони на звездите идват от чувството им за важност. Не че той или тя не може да мине без точно тази специална вода или салата, или без гримьорна, по-малка от 40 кв. м. Може, но иска да покаже на околните колко е важен. Суетата, важността, егото са голям проблем. Трябва да се омекотяват.
Коментари (0)
Вашият коментар