Напишете дума/думи за търсене

Деси Стоянова: Чувствам се безкрайно близка с Вельо

снимка: Мила Иванова

В този колеблив атмосферно ден ви припомняме нашия разговор със слънчевата Деси Стоянова.

Тя излъчва спокойствие, завидна хармония и известна деловитост. И е много красива. От няколко години я гледаме в „Преди обед“ по bTV, за което „вината“ е на творческия директор на предаването Жоро Тошев. Деси признава, че никога не е мечтала да застане пред камера, но Жоро я видял в това амплоа преди всички и успял да я убеди да се пробва.
Деси има щастлив брак и двама близнаци – Красимир и Стефан. Жълтите медии постоянно се опитват да я скарат с екранната й половинка Сашо Кадиев, а каква е истината за отношенията им, ще разберете от нашето интервю.

Всички знаем какво правиш преди обед. А какво правиш след обед?

Готвя се за следващия „Преди обед“. Всъщност това е основната ни работа. С колегите редактори обсъждаме какво предстои да се случва на следващия ден и сядам да се подготвям за срещата си с всеки отделен гост и по всяка тема. В интерес на истината отнема доста време.

Срещаш се с много и различни характери всеки ден, различни енергии, различни истории. Понякога това не те ли натоварва?

Много рядко ми се случва да изляза от ефир с усещане за натовареност. Напротив – със Сашо и с екипа сме се сработили до такава степен, че предаването по-скоро ни зарежда с енергия, отколкото да ни отнема от нея.

Със Сашо изглеждате много различни. Така ли е?

Така е, много сме различни. Но мога да кажа, че към момента сме една доста хармонична двойка.

Струва ми се, че той е по-дръзкият във въпросите. Понякога не те ли смущава това, или те облекчава фактът, че има кой да зададе по-неудобните въпроси?

Ние задаваме въпросите по различен начин – аз имам моя стил, той – своя. В никакъв случай няма такова разпределяне на роли, в което той да трябва да задава по-дръзките. Нещата се получават по естествен начин – няма предварителни договаряния и разпределения между нас двамата.

Спомняш ли си за въпрос, който ти е било трудно да зададеш?

Може да прозвучи клиширано, но няма неудобни въпроси. Важното е как ги задаваш. Например днес ни гостува Жени Джаферович – жената на победителя в последния сезон на Survivor, където наградата беше 100 хиляди лева. И аз съм убедена, че огромна част от публиката любопитства какво се е случило с тези 100 хиляди лева. Ние я попитахме. Въпросът е как я питаш, за да не остане тя с усещането за грубо навлизане в личното й пространство. Иначе има трудни въпроси наистина, защото съществуват житейски драми, хора, които са загубили близките си. Нахлуването в мъката на хората е трудно и би могло да прозвучи грубо. Това са срещи и въпроси, към които аз подхождам с особено внимание.

снимка: Мила Иванова
снимка: Мила Иванова

Разбрах, че си много ангажирана с децата. Как се гледат двама юнаци?

Нямам повод за оплакване. С мъжа ми имаме прекрасни деца. Радваме им се. Разбира се, има моменти, когато сме уморени и не можем да смогнем с всичко, но това е част от живота на всеки работещ родител.

Какво ти липсва?

Липсва ми свободно време за самата мен, в което да релаксирам, да чета, да не правя нищо.

Позволявате ли им да стоят дълго пред телевизора?

Гледат от време на време, но внимавам какво гледат. Всякакви анимации, в които хора се бият, обиждат се и има насилие под каквато и да е форма, са категорично забранени. Внимавам и с количеството прекарано време пред телевизора. Избягвам на ден да им се събира повече от час гледане. Но нямам хронометър. Не съм от тези майки, които са се втренчили чак толкова във вредата от телевизията.

Как ги гледате, какъв е подходът ви във възпитанието им?

Човек трудно може да прецени сам себе си, а и всичко е много относително – за един едно е строго, за друг - друго, същото е и със залитането в другата посока. Аз мисля, че в по-голямата част от времето успяваме да бъдем разумни родители, които нито разглезват децата си, нито ги държат като в казарма. Мисля, че истината е в баланса. Един ден, като пораснат, те ще кажат доколко сме успели да бъдем добри родители.

Навремето как приехте новината, че ще имате две деца накуп?

С възторг. Човек няма как да се уплаши от нещо, което не познава. А и звучи толкова приказно да имаш близнаци.

снимка: Мила Иванова
снимка: Мила Иванова

Харесваш ли възрастта си?

Нямам проблем с нея. Общо взето, това не е нещо, върху което мисля. Чувствам се добре в кожата си в момента и това, че съм на 40, не ме травмира по никакъв начин.

А дава ли ти нещо повече?

Да, дава ми това, че сега съм много по-спокойна. Престанала съм да се тръшкам за толкова много неща, за колкото бях склонна да се тръшкам, когато бях например на 20. Аз съм от хората, които се връзват, приемат всичко много лично и се вживяват прекалено. И съм перфекционист, което понякога може да е проблем за самия теб. Ти не можеш винаги всичко да свършиш перфектно. Когато сам го очакваш от себе си, това може да бъде натоварващо. Възрастта има своите плюсове. Има и своите минуси, но засега още не съм ги усетила.

Когато една връзка стане дълга, какво поддържа пламъчето?

Общият път, който сте извървели. Чувствам се безкрайно близка с Вельо. Той е човек, на когото мога и се опирам. Надявам се и аз да съм за него същото. Когато се появят и децата, това се превръща в силен сплотяващ фактор. Ние двамата имаме мисия и това са нашите деца.

Изненадвате ли се?

Честно казано, не. Забързаното ежедневие ни е всмукало и не ни остава кой знае колко време за специални жестове един към друг. Със сигурност можем да поработим върху това, но на този етап е сред нещата, които ни се иска, но не правим често.

Какво друго ви се иска и имате като планове?

Някакви дългосрочни мечти и планове нямаме. Това, което обичахме да правим, преди да се родят децата, беше да пътуваме. Слава Богу, момчетата станаха достатъчно големи, за да можем отново да пътуваме, но заедно с тях. Всяка форма на излизане от ежедневието действа разтоварващо. Аз не съм претенциозна. Разходките до Балкана, където Вельо има една малка наследствена къщичка на прекрасно място с невероятна гледка, ми действат изключително зареждащо. Няма нужда да ходя на Лазурния бряг или в Бали, за да се почувствам добре, да заредя батериите и да събера сили за връщането в София.

Сигурно на 15-16 години си имала мечти за тази възраст. Сбъднаха ли се те?

За 40?! Въобще не съм мислила. Тогава смятах, че хората на 40 са някакви баби и дядовци. Даже и хората на 30 ми се струваха такива. Честно да ти кажа, не съм от хората, които могат да кажат: „Мечтаех си да стана телевизионна водеща и ето, сега съм телевизионна водеща.“ Аз кандидатствах журналистика, защото обичах да чета и да пиша. После професията ме грабна, защото още във втори курс започнах да работя във вестник, където попаднах на истински професионалисти и те ме научиха как трябва да се върши тази работа. За съжаление не съм сигурна дали хората, които в момента стъпват в професията, могат да намерят на достатъчно много места такива учители, каквито съм имала аз в началото на кариерата си. Защото нашата професия се учи на терен.

Как се виждаш след 10 години?

Надявам се след 10 години да се чувствам все така добре на работното си място, независимо кое е то. Надявам се и да съм майка на двама щастливи тийнейджъри, които минават леко през пубертета и споделят с родителите си. Това е едно от нещата, към които се стремим с Вельо – да изградим такива отношения с децата, че да не стигаме до ситуацията, в която много семейства - за съжаление - изпадат, ситуация, в която връзката между поколенията се къса и деца и родители спират да си говорят.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X