Непълнолетните деца и алкохолът - бичът за родителите

Срещам се с психолога Яна Алексиева, която е част от една интересна и полезна инициатива. Кампанията за ранна превенция при употреба на алкохол от непълнолетни „Родителски срещи в бар“ е с четиригодишна история и вече достига до цели пет български града. Досега кампанията се среща с редица училища и десетки родители, които се обединяват около разговора за децата и отлагането на първата стъпка към алкохола, общувайки в нетипична среда, каквато може да предложат близкият бар или кварталното кафе.

Инициативата, чиито лица са Яна Алексиева (психолог от Асоциация „Родители“), Драго Симеонов (журналист) и Емил Джасим (учител), избира духа на неформалната среда за теми и разговори, излизащи извън рамките на класната стая. Днес кампанията се случва благодарение на Асоциацията на производителите и вносителите на алкохолни и спиртни напитки и с подкрепата на МОН и РИО във Враца, Пловдив, Варна, Бургас и София.

„Основното послание е „Имаш време“ - казва Яна Алексиева. - Идеята е да говорим спокойно с родителите, да не ги плашим. Децата трябва да минат по този път заедно с родителите си и подкрепени от тях. Докато дойде моментът, в който ще опитат алкохол, има време родителите да поговорят с тях по темата, но не през заплахи и не през страх, а през истинска комуникация и доверие. За мен като психолог е много важно да се свали това напрежение от родителите. Не бива да ги плашим.“ Психологът обяснява, че фокусът на кампанията е насочен към деца в четвърти клас, защото тогава те преминават от детството в тийнейджърството, а в училище настъпва нов етап, в който те вече имат не един, а много учители и вниманието върху тях от страна на значимите възрастни се размива. А превантивният разговор трябва да изпревари пубертета, за да бъде наистина ефективен.

„Истинската превенция трябва да се случва в непосредствена среда, когато детето има интерес, когато му е интересно“, препоръчва психологът. Питам я дали е добра идея това, което много родители правят, като дават на детето да топва пръст в чашата им с бира например, но тя е категорична, че подобен прийом не бива да е част от възпитанието ни. „Дори да сме го правили вече, не бива да си казваме сега: „Много съм виновен, защо съм го правил досега?!“ Окей, случвало се е, но няма смисъл. Децата ни имат нужда от граници и от сигурност. На едно дете трябва ясно му се обясни защо не бива да опитва алкохол. Без да му се говори през негативното. Най-добре е родителите да му обяснят, че организмът му още няма този ензим, който разгражда алкохола. Трябва да сме достатъчно устойчиви и да им казваме: „Да, ние пием, но ние не сме деца. Когато вие станете възрастни, също ще пиете.“ Защото е ясно, че един ден и те ще консумират. Но е добре да се случи, когато му дойде времето, и децата ни да знаят как да го направят.“

Възрастта, на която организмът вече започва да разгражда алкохола, настъпва след 18-19 години. „Има много предпоставки от физиологична и психическа гледна точка, които доказват, че чак тогава може да се започне с алкохола - казва психологът. - Окей, те ще опитат сигурно и преди 18, но тогава е добре да имат доверието с родителите си. Това е тънкостта на родителството – да успеем да не отблъснем децата си. И е по-добре хлапето, ако се напие, да се прибере вкъщи, отколкото да нямаме доверие, да се напие и да не знае къде да отиде.“

Ако се напие и прибере, как трябва да реагираме? „Важно е да получи разбиране, което не означава оневиняване. Да не казваме: „Е, нищо, че си се напил, голяма работа!“ Детето се прибира с огромно чувство за вина, че е сгафило. Първо е добре да се погрижим за него физически, да го оставим да се наспи и след това да проведем разговор. С тези малки стъпки и разговори ние му показваме начини за справяне със ситуации в живота по принцип. Когато родителят показва стабилност по дадена позиция и знае как да реагира, той показва на детето си, че самото то може да се справи с всяка една ситуация в живота си. Ако ние сме истерично крещящи, ако му кажем, че се срамуваме от него, всъщност това ще го накара да се почувства отдалечено от нас и несигурно. А всъщност можем в един възрастен разговор да обясним и да споделим чувствата си. Но няма нужда да крещим.“

На сайта predi18.org родители и учители могат да открият всички необходими материали и да научат повече за кампанията.