Мария Игнатова: Любовта ни с Димитър беше рок балада

Аз ще го кажа с надеждата, че Маги няма да ревнува заради всички останали предавания (б.а. Маги Халваджиян е продуцент на “Пееш или лъжеш“, „Като две капки вода“ и X Factor, а Джуди Халваджиян – на „Господари на ефира”), но „Господари на ефира“ са моята голяма любов. Предполагам, че това, с което „Господарите“ са ме накарали да ги обикна и преди да съм част от екипа, още повече след това, е което кара и зрителя да обича това предаване вече толкова години. Неговата социална насоченост, непринудеността, начинът, по който поднасяме на хората цялата информация - забавен и лесносмилаем. Хем може да се разтовариш, хем може да разчиташ на предаването, че ако имаш проблем, тези хора ще ти подадат ръка и ще ти помогнат. Обичам ужасно много всичките си колеги, не само актьорите.

Забелязах, че преди записа беше напрегната. По-трудно ли е с нов формат, в който не си обръгнал?

Не, интересно е. Естествено че има натоварване и трудности. Както винаги, работим в екстремни условия, всяко нещо трябва да се случи на секундата. Не, всъщност е трябвало да се случи още вчера. С Ненчо сме през цялото време на сцената, което означава, че ние не може да комуникираме в паузите, да си изговорим нещата, да се разберем какво да си подадем. Условията изискват невъобразима концентрация и ми е леко притеснено, но много повече ми е интересно.

По-лесно ли ти е да водиш с човек, който не ти е половинката?

Няма такава зависимост. На сцената всички сме равни.

Днес открих, че ти освен всичко друго пееш чудесно. Имаш ли бъдещи творчески планове в тази посока?

Тая насока се развива постоянно, аз не спирам да пея. Музиката е част от живота ми – ставам сутринта и започвам да пея. Преди да си легна, също пея. Не притежавам достатъчно гласови данни, за да стана певица обаче.

За пеенето разбрахме. А за лъгането?

Ами не съм добра в лъгането. Няма какво да се лъжем, на всеки човек му се налага понякога да послъже. Избягвам, доколкото мога.

Не знам вече. Едно време обичах да излизам. Сега предпочитам да се прибера вкъщи. Приятелите ми вече ме обявиха за пенсионерка, защото никаква ме няма по заведенията. Нямам определен начин да се справям със стреса, не съм никак добра в това.

Живеете си щастливо заедно със стреса, така ли?

Не знам колко е щастливо, но съжителстваме, успяваме някак. Чувството за хумор ми помага в тая битка. Него много си го ценя, адски ми е важно.

Красива, талантлива, успяла, с прекрасно дете... Хората сигурно си казват: „Да имах поне малко от нейното, колко ли щях да съм щаслив!“ Ти щастлива ли си?

Много! Много съм щастлива!

Пееш или лъжеш?

Пея, пея :)

А знаеш ли защо си щастлива?

Ами заради всичко, което ти ми изброи и заради още толкова неща, които не знаеш. Имам много повече неща, отколкото някога съм смятала, че ще имам.

Колкото и много да имаш, хората сме устроени така, че все нещо ни липсва...

Имам същите трудности като всеки друг. Ако някой смята, че това, че си по телевизията, те прави перманентно щастлив, се лъже. Единствената разлика е, че аз върша моята работа пред всички. И че нямам право да мрънкам и да се оплаквам. Иначе всички проблеми, които аз имам, ги имат и другите хора. Ако имам нещо, което да ме мъчи най-много от всичко друго, е това, че не мога да прекарвам със сина си толкова време, колкото би ми се искало.

В това време Виктор я вика: „Мамо, да тръгваме вече!“

Тръгваме, майче... Но в крайна сметка аз го правя и за него. За да може той да има свободата да направи избор. И ние с баща му да може да му осигурим най-доброто възможно образование. Да можем да си го позволим. Защото финансите са това – свободата да имаш избор.

А за него какво бъдеще си представяш?

Не искам да си предстявам нищо. Като знам моят живот как е минал дотук, как се обръщат нещата и накъде тръгват след това. Нямам картини, които рисувам за детето си. Той ще намери пътя си.

Защото си суеверна ли?

Не. Защото знам, че не става така.

Не мога да не те попитам нещичко за Рачков. С коя песен свързваш вашата история? 

Ооо, това е адски трудно! Защото аз съм музикална енциклопедия и толкова много песни са свързани с толкова много неща – те са мигове, места, емоции. Но първата песен, на която танцувахме с Димитър, беше на Васил Найденов „Сбогом, моя любов“ в един пианобар. Не мога да кажа дали това беше нашата песен, но това е песента, на която за първи път танцувахме блус. Всъщност "сбогом" беше нашето "здрасти".

В какъв стил беше вашата любов?

Рок балада със сигурност.

Какво си пожелаваш за следващата година?

Аз всяка година си пожелавам едно и също и то е да намеря баланса със стреса. Искам да успея да бъда по-спокойна. По-търпелива не, защото аз съм много търпелива. Но искам, когато проявявам това търпение, отвътре да не ми трепери всичко, ами наистина да бъда спокойна.

фотографии Мила Иванова

стилист Кремена Халваджиян