Напишете дума/думи за търсене

Яна Димитрова: С Петко създадохме щастливо семейство

Тя е много различна от екранната Яна – сластната танцьорка с фатален поглед. Когато заговори, сякаш говори малко момиченце. Когато чуеш какво казва обаче, разбираш, че на малкото момиченце му се е наложило да порасне много рано.

Познавате Яна от изданията на Dancing Stars и от светските рубрики като дългогодишна половинка на Орлин Павлов, а впоследствие – съпруга на Петко Димитров. Изглежда крехка, но звучи силна: “Не ме е страх от нищо! Когато човек е уравновесен и спокоен, може да постигне всичко!” От разговора ни разбирам, че Яна не само вярва в това, но е успяла да сътвори от житейския си мироглед своя реалност.

Днес това момиче навършва 29. Припомняме ви един наш разговор с нея.

Яна, разбрах, че си сбъднала детската си мечта и си отворила клуб с различни видове танци.

Да, много съм щастлива за залите, които отворих през януари, защото вече се развиват чудесно. Намират се в Студентския град и се посещават от много дечица. Предлагаме абсолютно всички стилове танци. Имаме канго джъмп, който в момента е нашумял, аеробика, йога, народни танци. Огромен интерес има към народните танци. Аз преподавам на големи хора, които просто искат да се разведрят, както и на деца. Това беше голямата ми мечта още от малка. Винаги съм вярвала, че ще се случи, макар че в България трудно се случват нещата. Имах късмет и днес имам най-уникалните зали, за каквито даже не съм мечтала.

Щеше ли да се случи това, ако не беше участието ти в Dancing Stars?

Шоуто ми помогна много, но най-вече с това, че хората разбраха за нашите танци. Преди това се знаеха народните танци, хип-хоп, модерните танци. Даже като кажех на някого за спортни танци, се чудеха това какво е. След шоуто вече всички деца искат да са като този или онзи танцьор, когото са гледали по телевизията, и школите са много по-посещаеми.

Какъв беше пътят ти дотук?

Аз съм от Троян, но завърших езиковата гимназия в Ловеч с немски и английски. Последните години от училище живеех в Италия. Всичките ми спомени от детството са свързани със залата. Не съм имала безгрижни изживявания и рядко съм излизала с децата навън. Затова пък съм от прекрасно семейство и смятам, че са ми дали много добро възпитание относно ценностната система. Майка ми е невероятна домакиня, и двамата с баща ми са изключителни в работата си – тя в застраховането, той в банкирането. Имам и страхотен брат.

Живяла си в Италия като ученичка. Вярно ли е, че са били трудни години?

Да, не беше лесно. Първо живях две години във Верона, а после две години и половина в Падова, понеже смених треньора. В началото, като отидох, бяха забранили на всички да ми говорят на английски, за да мога за един месец да науча италиански. Така и стана. Никой не ми говореше на английски, аз посочвах всяко нещо, а те ми казваха как е на италиански. Свикваш, няма как. Аз бях 14-годишна и за мен беше голям стрес. Първо се отделяш от родителите, после попадаш на страховит режим от 12 часа нонстоп тренировки в залата. Лягаш с мисълта за танците и ставаш с нея. Мислиш само за хранителен режим, предстоящи състезания. А и постоянно влачех едни учебници, защото успоредно с това учех немски. Нашата треньорка ни пращаше всяка седмица при един инструктор, който да ни пипа кожите, да проверява в каква форма сме, да няма някоя тлъстинка.

Как такъв режим повлиява на оформянето на характера на една жена?

Аз от много малка станах отговорна. Наложи се, защото пътувах много. Например пътувах до Бургас, за да взимам уроци. И всичко беше подредено по часове. Мисля, че този начин на израстване ми е помогнал за това да съм дисциплинирана и да нямам такива моменти, в които си вдигам краката и се чудя какво да правя. Никога не съм имала такива моменти.

Сега имаш деца, семейство, собствена зала. Сигурно ангажиментите са се утроили. Не ти ли се почива повече?

Напротив. Сега има нужда от още повече труд. Освен това е важно да имам и търпение. Смятам, че един човек трябва да е търпелив и да чака своя момент. Естествено, не бива просто да чакаме, трябва да се борим, но няма как всичко да стане едновременно. Хората имат много мечти и желания, но нямат търпение. А то е необходимо за сбъдването им.

Каза, че майка ти е страхотна домакиня. Ти наследила ли си я?

Опитвам се да бъда като нея. Имаме баби и лели, които ни помагат с детето, но основната грижа пада върху мен. Петко страшно много ми помага, особено за детето. Редуваме се – единият го къпе, другият го облича. Няма как да не си добра домакиня в днешно време. Трябва да съчетаваш добре всичко. Не мога да се прибера и да кажа бях на работа, край, лягам.

“Няма как да не си добра домакиня в днешно време.”
“Няма как да не си добра домакиня в днешно време.”
Сигурно в представата на хората семейство млади и богати хора като вас си живеят живота и всеки миг е купон. Как живеете всъщност?

Живеем много приятно и спокойно. Но не всеки миг е купон. Имаме Доменик и Ян, а и

Виктор – сина на Петко от първия брак, много често е при нас. На нас ни е най-приятно да сме с децата. Не сме от хората, които всеки ден са на заведение. Още повече че Петко има заведение и това му е работата. Гледаме максимално да сме вкъщи, да си сготвим нещо и да даваме на децата уюта, от който имат нужда.

Как се разбираш с първото дете на Петко?

Той е страхотен, уникално дете! Много е възпитан, добричък и страхотно се разбираме. Едно щастливо семейство сме!

Глези ли те Петко?

Да, много внимание ми обръща. Много е всеотдаен, всяка сутрин той ми прави кафето. Винаги се сеща да ме завие, готви, много е грижовен.

Той е казвал, че те харесал в първия миг, в който те видял. И с теб ли беше така?

Разбира се, той е много красив мъж. Има уникално присъствие. Хареса ми, да. Аз не бях чувала за него и моите приятели ми се смееха: “Откъде падаш?!” От друга страна, хората обичат да говорят кой какъв е, но аз никога не съм им обръщала внимание.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X