Хиндуисткият духовен учител Ошо е един от най-почитаните сред хората, за които духовното е по-важно от материалното. Известен още като Бхагаван Шри Раджниш. Има издадени 600 книги на различни езици. "Мила" събра за вас някои от неговите най-паметни мисли.
1. Любовта е трудна. Трябва да се остави страхът
2. Няма друг Бог освен самият живот сам по себе си
3. Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде
4. Това тяло ще бъде взето от смъртта, но преди да го вземе смъртта, дай го на любовта
5. Каквото и да имаш, ще ти се вземе; а преди да ти бъде взето, защо да не го споделиш? Това е eдинственият начин да го притежаваш
6. Животът е сега и тук
7. Ако можеш да споделяш и да даваш, то ти си богат, ти си господар
8. Всичко ще ти бъде отнето, няма нищо, което може да задържиш завинаги
9. Хората приемат всичко толкова сериозно, че това става бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мен смехът е толкова свят, колкото и молитвата
10. Всички ние сме уникални. Никога не питайте никого какво е правилно и какво не. Животът е експеримент, в хода на който следва да се изясни какво е правилно и какво неправилно. Понякога може да постъпите неправилно, но това ви дава съответния опит, от който вие ще получите облага
11. Има моменти, когато Бог идва и чука на вашата врата. Това е любовта. Чрез жена, мъж, дете, любов, цвете, залез или изгрев…Бог може да почука по милиони начини
12. Желанието да бъдеш необикновен – това е много обикновено желание. Да се отпуснеш и да бъдеш обикновен – ето това е наистина необикновено
13. Преди да ти се вземе каквото и да е, ти вече ще си го дал, ще си го подарил.
14. Когато два центъра се срещнат, тогава има любов
15. Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти
16. Любовта е молитва
17. Живей будно
18. Не плувай — носи се по течението
19. Умирай във всеки момент, за да може да бъдеш нов във всеки момент
20. Не търси. Това, което е, е. Спри и виж
21. Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво, извило клоните си в небето, а тъгата е като корените, забили се в недрата на земята. И двете са необходими – колкото отива на високо, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота.
Коментари (0)
Вашият коментар