„Ние сме едно тотално разбалансирано общество, колкото и страшно да звучи това”, казва Горан Благоев, историк, журналист, автор и водещ на „Вяра и общество” по БНТ и обяснява защо децата ни ще станат по-добри и концентрирани, ако им преподават вероучение в училище.
Г-н Благоев, трябва ли да се изучава вероучение в училище и това ли е точната дума?
- Категорично да. И точно вероучение, не религиознание, тъй като
вероучението предполага не само натрупване на знания за отделните религии. Вероучението ще им даде отговор на извечни въпроси – защо сме създадени и къде отиваме, защо е добре да следваме Христос, а не това което ни диктува улицата. Нека родителите, които нямат отношение към вярата не се стряскат. Целта на вероучението не е да направи децата им вярващи. Вярата е личен избор и той стои пред всеки млад човек, независимо дали е възпитаван в религиозно или атеистично семейство. Вероучението дава познание за неща върху които малко се замисляме. То, разбира се, изгражда и морал, ценности, то може да създаде истински личности – устойчиви на житейските бури, личности които няма да търсят утеха в алкохола или дрогата. Не малко учители споделят, че деца, на които се преподава вероучение, дори като свободно-избираема дисциплина, са по-добри, по-спокойни, по-концентрирани, не са агресивни.
От каква възраст трябва да започне обучението на малките?
- Още от детската градина – то трябва да стане по един приказен начин. Има и достатъчно варианти на илюстрована Библия за деца. Трябва да се започне от най-малките, защото ние като общество сме тотално разбалансирани – 22 години се лутаме в търсене на истинските ценности. И все не успяваме. Докато не се опитаме да живеем истински като християни, трудно може да се мисли за израстването на общество. То все повече губи духовния си потенциал. А го губи защото е далеч от истинската духовност, тази която е осветена от Светия Дух. Вярно е, храмовете вече се пълнят на неделните литургии, но в преобладаващата част българите оставаме едни „празнични християни” които ходят само на Великден и Коледа да палят свещи за здраве...
Трябва ли да има разлика между часовете по вероучение и другите предмети?
- Този предмет не бива има тази задължителна норма, както е при другите предмети. Как например учителят да пише двойка по вероучение, как да има санкции за незнанието, които да не отблъскват малките. Важно е да се подхожда толерантно към учениците – с истинска християнска любов и разбиране, учителите да не бъдат схоластици, а с делата си да показват какво е вярата. Менторското преподаване на вероучението вместо да облагороди децата в духовно и морално отношение, може да нанесе в душите им по-големи пакости и да ги отврати от вярата.
Необходима ли е вътрешна убеденост у малките, за да изучават вероучение?
- Почти няма дете, на което да не му идва отвътре стремежът към доброто, което идва от Бога. Като хора християни ние не бива да забравяме, че доброто, което не е осветено от божията благодат, т.е. добро което не се върши в името на Бога и за Негова слава, не е трайно добро. Може да има временни позитиви, но и те не са
трайни. Както моралът, неосветен от Бога, не е траен морал. Затова колкото и да се опитваме да учим децата да са добри, да обичат другарчетата си, ако това възпитание не е положено на верова основа то няма да остави дълбоки следи в децата ни. И в детската градина и в училище се говори за доброто, за вежливостта, да не биеш другарчето си, да бъдеш дисциплиниран, но в един момент сякаш се получава едно форматиране. Такова възпитание, под ударите на действителността в която живеем, рано или късно се разгражда като ценността система. Израстват едни мили, любезни лицемери, които при първото настъпване на интересите им ще покажат вълчия си нрав. А възпитанието на верова основа те кара да се бориш преди всичко със себе си, с егото си, да превъзможваш себе си, да помниш, че не си център на Вселената и че другия срещу теб е също толкова важен и ценен, колкото си ти. И че трябва да си открит и почтен в отношенията си, а не привторен или подъл...
Кога да започнем да водим децата в храма?
- Още когато са в утробата на майката. Това е голямата отговорност на майката към бъдещата й рожба. Колко млади майки знаят, че техният истинки празник е Благовещение, 25 март, а не 8 март. Българската жена сякаш се откъсна от това, което й дава Християнството. А то я въздига. Благовещение е празник на уникалността на жената, на това което е тя и което мъжът не може да бъде. Ние сме възпитавани от баби, които носеха вярата и почитаха Бога, но бабите на нашите деца са продукт на атеистичното време – има хиатус във вярата на цели поколения. И все пак надежда има – и тя е в младите майки, които виждам всяка неделя в храма да пристъпват с рожбите си за свето причастие.
Архимандрит Касиан, игумен на манастир "Благовещение" в с. Копиловци
"Детската психика е бял лист, каквото се напише, трябва да бъде еднозначно. Не може в един час на децата да се преподава вероучение, в следващия по биология им преподават еволюционната теория на Дарвин. В детското съзнание се получава хаос. Това противоречие е предпоставка за психични болести. Часовете по вероучение трябва да са в синхрон с другите предмети и от тях трябва да се изчистят приетите теории от атеистичния режим".
Коментари (0)
Вашият коментар