При изследване чрез прилагане на контролирана диета с доброволци се оказва, че фруктоолигозахаридите, когато са приемани в доза 15 грама на ден, увеличават броя на бифидобактериите до 10 пъти, а редуцират нивото на 7 вида лоши бактерии в дебелото черво.
Друг често коментиран пребиотик е инулинът. Той се отнася към групата на природните фруктозосъдържащи олигозахариди.
Естествено съдържание на инулин е доказано в корените на цикорията и в артишока
Инулините стимулират растежа на много видове бифидобактерии в дебелото черво.
Друго съединение, което също е пример за пребиотик, са изомалтоолигозахаридите. Спестявам описание на състава им, в ежедневието това знание няма да ни е нужно. Практически важното е да знаем, че са полезна храна за приятелските бактерии в червата ни. Изомалтоолигозахаридите стимулират растежа на някои видове бифидобактерии и лактобацили.
Галактоолигозахаридите присъстват главно в майчиното и в кравето мляко. Не всички несмилаеми олигозахариди обаче притежават пребиотични свойства. Най-много публикувани данни има за инулина, фруктоолигозахаридите и в по-малка степен за галактоологозахаридите.
Както показва името им, синбиотиците са комбинации от пробиотик и пребиотик
Със сложните думички дотук, но очевидно амбициозният въпрос на читателя изисква и подобаващо подробен отговор.
С езика на всекидневното общуване можем да обобщим, че когато приемаме пробиотиците (добрите бактерии) и пребиотиците (тяхната естествена храна) едновременно, това подобрява действието им и съответно усилва ефекта им върху здравето ни.
Продуктите, които комбинират пребиотици и пробиотици, се наричат синбиотици.
Например естествен синбиотик се получава, когато хапваме банан с кисело мляко или аспержи с ферментирали соеви продукти като темпе, мисо.
Пробиотиците са важни както за възрастните, така и за децата.
Допускам, че много хора не знаят един допълнителен аргумент в полза на естественото хранене на новороденото.
Коментари (0)
Вашият коментар