Има поне стотина пъти, в които съм чувала млади жени да казват: „Не съм феминистка, но вярвам в равенството”. „Не съм феминистка, но се боря за каузата на жените по целия свят”. „Не съм феминистка, но начинът, по който гаджето на приятелката ми се отнася към нея, е ужасен.”
Преувеличените митове за феминизма проникнаха в нашата култура и го опетниха, правейки го нежелан за девойките от поколение Y – онези, родени след 2000 година.
Младите жени стоят на една ръка разстояние от него, притеснени, че ще изглеждат като войнствени кучки, ако искат това, което той проповядва, за себе си.
Феминизмът не е нищо повече от желание за добруването на жените в световен мащаб. Кауза, която се бори за възможност на жените да живеят най-добрия живот, на който са способни, кауза, която иска да срази всяка сила, която би навредила на съществуването или на мечтите им.
Развенчаването на тези преувеличени митове за феминизма може да позволи на жените от поколение Y да бъдат уверение и да се възползват от положителната сила, която произтича от това, че са феминистки.
Мит №1: Феминистките мразят мъжете
Мъжете са страхотни и никой не ги мрази. Е, поне не и феминистките. Омразата, независимо към коя част от хората, е опасно за цялото човечество. Феминистките, които се борят срещу ненавистта, потисничеството, неуважението и след това показват същите тези отрицателни качества на мъжете, нарушават правдоподобността на каузата си. Феминистките искат добруване за мъжете, както и за жените. Те водят своята борба, но не за сметка на господата.
Мит №2: Феминистките смятат, че няма разлики между мъжете и жените
Само луд човек не може да види, че има разлики между мъжете и жените. Фокусът не трябва да се поставя върху доказването, че жените и мъжете са идентични, защото не са. Акцентът трябва да бъде върху осъзнаването, че никоя жена не е еднаква с друга. Нито една жена не се вписва в поточна линия, произвеждаща едни и същи калъпи. Равенството не изисква жените и мъжете да бъдат еднакви; равенството не изисква да се тласкат жените в предварително създадена представа за това какво трябва или не трябва да правят въз основа на половите стереотипи.
Мит №3: Феминистките не могат да бъдат женствени
Никой не разбива този мит за неженствената феминистка по-добре от приказната Зоуи Дешанел. В интервю за списание Glamour тя каза:
„Просто съм себе си. Няма нито един грам у мен, който да вярва на някоя от глупостите, които се разнасят в общественото пространство. Не може да бъдем женствени и да бъдем феминистки или пък да бъдем успешни? Искам да бъда шибана феминистка и да ходя с шибаната прическа на Питър Пан.”
За да бъдат празнувани жените, трябва да се празнуват всички аспекти на женствеността. Не всички жени трябва да слагат блясък за устни и да носят обувки на токчета, но тези, които го правят, трябва да я демонстрират с увереност и гръм.
Мит №4: Феминистките не трябва да позволяват на мъжете да ги черпят вечеря или да отварят вратите за тях
Как би трябвало да реагира една жена, която се бори за равенство и вярва в независимостта, ако мъжът, с когото е насреща, настоява да плати вечерята? Просто е – позволете му! Не наказвайте искрената добрина от човек, който я предлага. Отрицателната реакция на това кавалерско поведение не е от полза нито за него, нито за вас, нито ще донесе полза по някакъв начин на женската кауза.
Мит №5: Феминистките са зли кучки
Нека бъдем честни. Жените със сила, увереност и лидерски качества често се смятат за озлобени или твърде командващи. Тези стереотипи в повечето случаи са напълно неверни. Важно е обаче да запомните, че ако ще се постигне някакъв напредък за предоставянето на жените на всички възможности, които заслужават, това няма да се случи чрез подлост или чрез злобно поведение. Добротата трябва да е в основата на всеки ход към по-голямо равенство. Сила и любезност не са взаимно изключващи се качества.
Коментари (0)
Вашият коментар