Напишете дума/думи за търсене

Домакините са на мода, а епидемията се нарича перфекционизъм

кадър от сериала "Момчетата от Медисън Авеню",  Lionsgate Television, Weiner Bros., American Movie Classics (AMC)

Заглавието всъщност изразява най-устойчивото модно течение в историята на човечеството. Откакто свят светува на женската половина от света е зачислена „привилегията” да върти черпака, да лъска пода и да се грижи с любящо търпение за сюрията невръстни наследници на рода. Актуалността на тази тенденция е поставена под въпрос само в периода на феминизма, обаче днес се завръща с пълна сила – все повече уж еманципирани жени избират по примера на бабите си просто да си останат вкъщи и да се отдадат на чисто „женски” занимания. А останалите отчаяно жонглират с професията си и усилията да се впишат в образа на „идеалната”, за която е недопустимо да не умее да готви и плете. Но постижението на феминистките е, че пускат в нежните ни глави една муха – дали пък модата на домакините не е създадена само за удобство на „силната” част от света, която всячески се опитва да ни вмени колко сме „добри”, „красиви” и дори „секси”, когато препашем домакински престилки около кръста.

Още в най-древните култури светът винаги се дели на две части: мъжка и женска. И докато мъжете са извадили като че изначално късмета да въртят обществените, държавните и финансовите дела, жените са изтеглили късата клечка – сферата на дома с всичките й прилежащи задължения, които са свързани с тежък физически и психически труд и работно време 24/7. Нещо повече, вярвало се е, че жените са „естествено” слаби, ирационални, неразумни. И затова имат нужда от мъжки контрол дори в сферата на дома, където иначе би се очаквало да имат пълноправна власт.

Впрочем изненадващото (но и показателно за вкоренеността на тези стереотипи) е, че на жените им писва от това положение чак по времето на Френската революция. Всичко започва, разбира се, отново от правата на мъжете. Според актуалните тогава теми за индивидуалната свобода и свободата на избор, се ражда идеята, че свободни и равни права трябва да имат не само мъжете помежду си, но и (нечувано!) жените, които дотогава не се явяват пълноценни граждани. Така се стига до есето на Джон Ст. Мил, в което се твърди, че жената е човешко същество, способно на рационална мисъл.

Основните изисквания на жените по това време са свързани с равните възможности – те просто искат право на образование и работа. И дори не им минава през ума да отхвърлят игото на домакинските задължения, понеже ги приемат като нещо зачислено им по природа. През 60-те години „класика в жанра” е книгата „Загадката на женствеността” на американката Бети Фридан, в която се

развенчава мита за „щастливата домакиня”

Според авторката социалните норми спират личностното развитие на жената: от нея се очаква да спазва инфантилни образци на поведение, тя се възприема само през съпруга си и като пасивно същество, силно наподобяващо дете. В края на 50-те години в САЩ за „идеална” се смята красивата, образована, омъжена жена, която има няколко деца, живее в предградията, кара автомобил и тъне в изобилие от вещи. Чрез списанията и романите този образец се пренася и в Европа. Огромният проблем обаче е, че много постигнали „идеала” жени се оказват неудовлетворени, без сами да разбират причините са нещастието си. Домакините усещат чувство на разочарование и недоволство, а в същото време думите „еманципация” и „кариера” им звучат странно и дори плашещо. След Втората световна война, въпреки че се откриват нови възможности за образование и кариера, доста жени предпочитат след като напуснат колежа да изпълняват само традиционната роля на домакиня и майка.

Стереотипите се оказват по-силни от шансовете за развитие. Всичко това води до криза на идентичността и личностното развитие – проблем, който винаги се е смятал за мъжки. Дотогава съдбата на жената се е разглеждала като биологично пред-зададена (по оста кухня – печка – детско креватче), поради което се е предполагало, че тя не може да има проблем с развитието на личността си.

Както твърди Бети Фридан, тези представи за женствеността правят изключително популярна психоанализата. Легиони от психоаналитици се втурват срещу огромни суми да нищят невротичната завист на жените към мъжете. И заключават, че равенството между половете не е полезно за здравето.

       
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X