Зелда Фицджералд е известна освен като писател и художник, и като неуравновесената или „луда“ съпруга на известния американски писател Ф. Скот Фицджералд. Тя е и един от първите флапъри през бурните 20-те години в Съединените щати. Флапърите са поколение от млади жени, които свалят корсетите, скъсяват полите, подстригват косите си, посещават джаз клубовете. Те пушат и пият на публични места, карат собствени автомобили и показват нескритото си презрение към всичко, което се е считало за угодно като общоприето поведение.
Това е повратна точка в историята, тъй като жените поемат нови роли в обществото.
Това поколение се стреми да има собствена професионална кариера и жените искат да бъдат повече от домакини и майки.
Зелда Фицджералд е модел за подражание на момичетата по това време и животът й е отражение на най-дълбоките им желания и блянове. Тя също е пример за последиците от опита да живееш различен живот в нетърпимо към промените общество.
Коя е Зелда Фицджералд?
Зелда Фицджералд е родена в Алабама, Джорджия, през 1900 г. Дъщеря на строг и традиционен южняшки баща, Зелда е щастлива и екстровертна млада жена, бунтарка, която се отклонява от традиционните женски роли в родния си град. На парти тя се запознава с младо, търсещо удоволствие, бъдещо литературно чудо, което щяло да стане един от най-известните писатели в САЩ. Младежът се казвал Франсис Скот Фицджералд.
По това време Ф. Скот Фицджералд работи по първия си роман „Тази страна на рая”, чиято главна героиня е вдъхновена от Зелда. Книгата има изключителен успех, а Зелда отива до Ню Йорк на 18-годишна възраст, за да се омъжи за младия автор.
Двойката бързо става известна. Те са модерни, богати и готови да превземат света. Ф. Скот Фицджералд продължава да пише, мотивиран от своята муза. Личните писма от Зелда и нейният дневник са източници на постоянно вдъхновение за книгите му. Той черпи и от споделения им опит и разговори.
Зелда пише автобиографичен материал, но редакторите отхвърлят нейната работа, защото смятат, че тя плагиатства съпруга си. Любимият й също не иска жена му да бъде нищо друго освен негова муза. Той не позволява на Зелда да пише за живота й, защото тя е вдъхновение за неговото творчество.
Това е една от причините за многобройни и страховити скандали помежду им. По това време Ф. Скот Фицджералд вече е алкохолик, често изневерява на жена си и харчи повече, отколкото е спечелил.
Двойката решава да се премести във Франция, където продължава с неистовия си социален живот, общувайки с много от интелектуалците от така нареченото „изгубено поколение“.
Зелда се опитва да продължи да пише в Европа. Започва също да рисува и да се обучава като професионална балерина. Тя се влюбва във френски пилот и моли съпруга си за развод. В отговор той я заключва в дома им, докато Зелда не промени решението си. Смята се, че това най-вероятно е поводът за първия й опит за самоубийство.
След това животът на Зелда става още по-труден. Ф. Скот Фицджералд никога не пропуска възможност да я унижи публично и да направи живота й невъзможен. Той води любовниците си на вечеря у дома, без да се свени от присъствието на съпругата и дъщеря си, а странното му специално приятелство с Ърнест Хемингуей усложнява нещата още повече.
Психиатрия и шизофрения
След като не успява да стане балерина, Зелда изпада в сериозна депресия. Тя успява да издаде книгата си „Спаси ме, валс“, което вбесява съпруга й. Той я обвинява, че използва биографични материали, които пази за собствената си книга, и я изпраща в скъпа психиатрична болница, където лекарите й поставят диагноза шизофрения. Докато Зелда е там, те не веднъж е подлагана на новото експериментално електрошоково лечение.
След това тя никога не е същата. Съпругът й я държи в клиниката години наред. Въпреки че напуска тази институция, до деня на смъртта си тя често пребивава в психиатрични болници.
Много лекари и биографи твърдят, че Зелда никога не е имала шизофрения. Някои обсъждат възможността за биполярно разстройство, докато други смятат, че тя действително е страдала от гранично разстройство на личността. Какъвто и да е случаят, животът й с алкохолик и неверен съпруг, натискът да бъде известна и професионалната й кариера, прекъсната от любимия й, са най-вероятните причини за емоционалната й нестабилност.
Болестта на Зелда
Интересното е, че историята на Зелда и нейната диагноза за психични заболявания са били често срещани сред жените художници през ХХ век. Броят на самоубийствата на художници и диагнозите на психични заболявания е голям, особено при жените.
Изглежда, че това, което обществото е определяло като гений и ексцентрик сред мъжете художници, е било етикирано като психично заболяване при жените. Блестящи жени като писателката Силвия Плат, художниците сюрреалисти Дора Маар и Леонора Карингтън и скулпторката Ники де Сен Фале също са диагностицирани с психични заболявания и лекувани с електрошокова терапия.
Освен това обществото институционализира много жени при най-малкия признак на емоционална нестабилност. Хиляди образовани и интелигентни американски домакини страдат от депресия, защото обществото не им позволява да правят кариера или да избягат от традиционните си роли.
Лекарите често диагностицират леки пристъпи на паника или най-малкия акт на бунт като невроза, психоза или шизофрения. Любимото лечение на времето било електрошокова терапия. Ако тези жени извадят късмет, те се връщат при семействата си кротки и покорни. Много от тях дори не успявали да си спомнят кои са или да разпознаят собствените си деца.
Коментари (0)
Вашият коментар