Рубен Дарио: "Без жените животът би бил просто реторика"

От Христина Стоянова

Честит празник, момичета!

Някога никарагуанският поет Рубен Дарио казва, че без жените животът би бил просто реторика.
Но ние, жените, сме нещо повече от поезия, защото светът би спрял без нас.
Ние носим живот, създаваме, проправяме пътеки, изсушаваме сълзи, кърмим, вдъхновяваме, лекуваме животи, творим иновации...

Всеки ден жените водят личните си битки по улиците. Борят се за чуваемост и в социалните медии, и в ситуации, в които трябва да отстояват правата си, да осъждат неравенството и да изискват напредък за тях.
Борят се и във войните, започнати от мъже.

Когато спечели Оскар през 2018 година, Франсис Макдорманд изнесе трогателна реч. Тя ни напомни, че жените имат много истории за разказване. Актриси, продуценти, сценаристи... всички те имат страхотни проекти в ума си. Въпреки това не се финансират много женски идеи. Светът все още държи мярката на мъжкото начало като стандарт и ние сме свикнали с това толкова много, че почти не може да си представим друга перспектива.

Ние образоваме, произвеждаме, разработваме проекти и продължаваме да бъдем част от мотора, който движи света. Въпреки това спираме да дишаме, когато разберем каква е гигантска разликата между заплатите, които получават мъжете и жените за една и съща професия. Спираме дъха си за обществото, което все още влачи мъртвото тегло на едно непоклатимо патриархално минало.

„Ако спрем, светът спира“ – девиз, избран преди няколко години за Деня на жената.

Лозунгът не е нов. Посланието се появява за първи път в Исландия, на 24 октомври 1976 г. Това е исторически момент, повратна точка за тази държава, която води всички останали страни по въпроса за равенството между половете.

Преди около три години Исландия одобри закон, който защитава равенството на заплатите между мъжете и жените.
Преди да бъде гласуван, 90% от жените в Исландия решиха просто да не ходят на работа, нито да правят каквото и да било. Това включваше домакинска работа, грижи за деца или роднини и ходене на училище. Повече от 25 000 жени се появиха на главния площад на Рейкявик, за да поискат правата си. Пет години по-късно Исландия избра първата си жена президент.

Четиридесет и три години по-късно испанките решиха да използват Международния ден на жената, за да повторят същия протест. Те стачкуваха от работата си, бойкотираха магазините, пренебрегваха задълженията си и не отидоха в университетите. Този ден светът спря без жените в обичайните им роли. Но това го принуди да чуе техните гласове и исканията им.

Какви бяха целите на стачката на 8 март 2018 година?
Тези протести в Испания се фокусираха върху изтъкването на дискриминацията, която съществува в четири специфични сектора:

• Работна сфера: Испанките поискаха справедливи, равнопоставени между половете условия на труд. На световно ниво за всеки долар, който мъжът печели, жената, която върши същата работа, печели 77 цента. Също така жените изразиха реалности като сексуален тормоз на работното място и факта, че все още има 18 държави, в които съпрузите могат да забранят на съпругите си да работят.

• Домашна сфера: Те поискаха необходимостта да се споделят еднакво домашните задачи и грижите за хора, които не могат сами да се обслужват. Не може да пренебрегнем факта, че 80% от зависимите относителни грижи се падат на жените.

• Бойкот на потреблението. Жените настояваха за прекратяване на сексисткия маркетинг, както и за „розовия данък“, при който дамските продукти (самобръсначки, превръзки, както и женски услуги и продукти) струват повече от тези на мъжете.

• Студентска стачка. Училища, институти и университети също настояваха всички образователни пространства да поддържат равенство и справедливост.

Всички гласове могат да бъдат чути по-ясно, когато идват с хармония и помирение, което защитава равенството на възможностите за всички хора и необходимостта от изграждане на по-добри бъднини.

Не може да забравим за поколенията, които идват, бъдещите момчета и момичета, които заслужават всичко това. Нека работим за свят без полови дискриминация, помнейки, че ние сме тези, които трябва да се освободим от собствените си ограничения, със съзнанието, че сме способни и заслужаваме да постигнем мечтите си.