Седенето в тази поза ли е новото пушене

В последните години свикнахме да повтаряме, че „седенето е новото пушене" – кратка формула, която трябва да ни стресне и да ни накара да се движим повече. Но както често се случва с удобните обобщения, истината се оказва по-сложна и далеч по-интересна. Оказва се, че не всяка неподвижност е еднаква и че има пози, които изглеждат по-безобидни, отколкото са в действителност. Сред тях изпъква една поза, превърнала се в символ на съвременния комфорт: полулегналото излежаване през деня.

Тялото ни не възприема деня като поредица от абстрактни „активни" и „неактивни" часове. То реагира на ъгъла, под който стоим спрямо гравитацията, на напрежението в мускулите, на това дали кръвта трябва да работи срещу земното притегляне или може лениво да се разлива. Когато се отпуснем назад на дивана, облегнем се дълбоко в креслото или лежим будни, без да спим, ние изпращаме на организма сигнал, различен от този при седене на стол или стоене прави. И този сигнал, натрупан с часове, има измерими последици.

Съвременните изследвания на заседналото поведение вече не разчитат само на въпроса „колко часа седите". Вместо това учените започват да разглеждат деня като мозайка от пози и преходи между тях. Когато тази мозайка се измерва обективно – със сензори, които следят ъгъла на тялото спрямо гравитацията и регистрират всяка промяна, се появява картина, която трудно може да бъде игнорирана. Полулегналото и лежането през будните часове се подреждат най-близо до по-високи триглицериди, по-нисък „добър" HDL холестерол, по-голяма обиколка на талията и по-неблагоприятен сърдечносъдов профил като цяло.

Това е особено интригуващо, защото интуитивно мнозина възприемат полулегналата поза като „по-добра" от седенето – нали гръбнакът е отпуснат, няма напрежение, усещането е за почивка. Проблемът е, че именно тази почивка изключва голяма част от мускулната работа, която иначе поддържа метаболизма „буден". Когато бедрата и коремната мускулатура са почти напълно пасивни, а кръвообращението няма нужда да се адаптира към вертикално положение, изгарянето на мазнини се забавя, а складирането им около вътрешните органи става по-лесно.

Талията е първата, която започва да „говори"

Тя е бърз и честен индикатор за висцералните мазнини – онези, които не се виждат като подкожен слой, но имат най-силна връзка със сърдечносъдовия риск. Когато полулегналото излежаване се превърне в навик, талията често реагира по-рано от кантара. Това е една от причините обиколката на талията да се използва все по-често като сигнал за промяна, дори при хора, които формално не попадат в категорията „затлъстяване".

Седенето, оказва се, има две лица. Само по себе си то не е автоматично зло, а ефектът му зависи от това как се натрупва. Кратките периоди на сядане, прекъсвани от ставане, ходене и дребни движения, често са част от динамичен ден. Те не носят същия риск, какъвто носят дългите, непрекъснати блокове седене, при които тялото буквално „застива". Когато седенето се проточи без прекъсване, особено над 20–30 минути, метаболитният профил започва да се измества в неблагоприятна посока. Това обяснява защо един работен ден, в който често ставате за вода, разговор или кратка разходка, може да е по-малко проблемен от привидно по-кратък ден, прекаран почти изцяло в една поза.

Стоенето прави добавя още един нюанс

Дори без активно движение, то обикновено се свързва с по-добри показатели за липидния профил и по-малка талия. Вертикалната поза изисква постоянна, макар и лека, мускулна активност, която поддържа енергоразхода по-висок. Но и тук има граница: продължителното неподвижно стоене „като статуя" носи свои рискове, особено за венозната система. Изводът не е да заменим стола с часове правостояне, а да позволим на деня да се движи заедно с нас – от седене към стоене, от стоене към ходене, от напрежение към кратка почивка и обратно.

По-добре работа пред компютъра, отколкото с чипс пред телевизора

Контекстът също има значение, макар че често остава невидим за измерванията. Полулегналото гледане на телевизия обикновено е пасивно, често придружено от безцелно похапване и продължително обездвижване. Работата на компютър, макар и също заседнала, обикновено държи тялото по-изправено и ума по-ангажиран. Разликата не е само психологическа – тя се отпечатва и в начина, по който тялото използва енергията си през тези часове.

Възрастта и полът добавят още слоеве към картината. С напредването на годините полулегналите периоди по-често се натрупват на дълги серии, което ги прави по-рискови. Мъжете средно прекарват повече време в такива пози през будните часове, докато жените по-често са на крак. Това са малки разлики на хартия, но натрупани ден след ден, те могат да обяснят част от различията в метаболитния риск.

Не оставайте дълго в една поза

Всичко това не означава, че трябва да се откажем от дивана или да превърнем деня си в непрекъснат марш. По-скоро ни кани да преосмислим комфорта. Истинският комфорт не е в дългото излежаване, а в усещането за лекота, което идва от движение. Най-работещото правило е и най-простото: не оставайте дълго в една поза. Ставайте често, движете се кратко, връщайте се. Тези микропреходи са достатъчни, за да „събудят" метаболизма и да намалят негативните ефекти от неизбежните часове заседналост.

Важно е да помним и границите на знанието. Данните, с които разполагаме, показват връзки, а не съдби. Те не означават, че всеки час полулегнало излежаване автоматично води до болест, нито че кратката почивка на дивана е грешка. Но те ясно подсказват, че когато тази поза стане доминираща през деня, тялото плаща цена.

Може би най-силният извод е, че здравето ни не зависи само от това дали „спортуваме", а от това как изглежда целият ни ден. От ъгъла, под който живеем живота си, буквално. Ако има едно нещо, което можете да направите още сега, то е да се изправите, да направите няколко крачки и да позволите на гравитацията отново да работи за вас, а не срещу вас. Това малко движение е достатъчно, за да върне деня ви от полулегнал режим към режим на действие.

Включете се в нашия Вайбър канал - така най-добрите новини и съвети ще са с вас, където и да отидете.