Защо отслабването няма нищо общо с волята

Колко пъти сме чували нещо като: „Ако имаш достатъчно силна воля, ще отслабнеш"? Истината е, че това е не само опростено, но и грешно обяснение на едно изключително сложно биологично явление. Отслабването не произлиза само от калориите или дисциплината. То е резултат от диалог между мозъка, нервната система, хормоните и начина, по който тялото ни възприема света.

Волевият контрол е ограничен ресурс и това не е метафора. Мозъкът непрекъснато взима решения: какво да ядем, кога да спим, как да реагираме на стрес. Понякога отговорите са автоматични, защото нервната система работи на по-дълбоко ниво от съзнателната воля.

Когато сме под стрес, тялото активира симпатиковата нервна система, което е режим „бий се или бягай". Тази реакция включва увеличена продукция на кортизол, хормон, който засилва апетита за калорични храни, забавя метаболизма и увеличава желанието за захар и мазнини.

Това не е просто теория. Множество експерти и изследвания потвърждават, че стресът може да забави прогреса при отслабване, дори когато диетата изглежда „правилна".

В голямото изследване LIFE study, направено с над 400 участници, стресът и качеството на съня са показали значителен ефект върху успеха в програма за отслабване: по-ниските нива на стрес и по-добрият сън предсказват по-голяма загуба на тегло.

Затова и сънят може да наречем пренебрегнатия фактор.

Липсата на качествен сън променя хормоните, които регулират апетита. Когато не спим достатъчно, се увеличава количеството грелин (хормонът на глада, а лептин (хормонът на ситостта) намалява.

Това означава, че мозъкът буквално мисли, че сме гладни, дори когато тялото има достатъчно енергия и това води до повишен прием на калории.

Едно дългосрочно наблюдение, включващо близо 70 000 жени, показва, че хората, които спят по-малко от 6 - 7 часа нощем, са значително по-склонни да натрупат тегло в дългосрочен план, независимо от диетата или активността им.

 Биологичните „защитни механизми" срещу отслабване

Нашите тела са еволюирали не да губят, а да задържат енергия, защото в природата гладът е по-чест от изобилието. Когато губим килограми метаболизмът често се забавя, тялото засилва сигналите за глад, мозъкът тълкува загубата на калории като заплаха. Това не е провал на волята, а биологична реакция за оцеляване, която повечето диети пренебрегват.

Когато сме уморени или стресирани, решенията за храна често не са съзнателни. Автоматичните нервни пътища ни тласкат към познати модели: сладко, комфортни храни, лесни калории. Това е причината да развалим диетата не защото сме слаби, а защото тялото ти изпраща сигнали, които са по-силни от съзнателния избор.

Ако искаме резултати, които работят в синхрон с тялото, а не срещу него, ви предлагаме няколко научно обосновани подхода:

Намаляване на стреса

Техники като медитация, йога или дори кратки разходки могат да намалят кортизола и да подобрят съня.

 Оптимизиране на съня

Цел за 7–8 часа качествен сън, рутинен час за лягане и избягване на екрани преди сън са важни.

 Регулиране на храненето според биологията, не според правилата

Хранене, което поддържа стабилна енергия и нормални хормонални цикли, вместо кратки, строги диети.

Отслабването е биологична, неврологична и психологична игра, в която стресът, сънят и нервната система играят огромна роля. Когато разберем това, можем да подходим към процеса по интелигентно, със стратегии, които уважават тялото, а не го наказват.

Според психолозите проблемът рядко е в мотивацията. По-често е в това, че нервната система е претоварена. Когато човек живее в постоянен стрес, мозъкът търси бързо облекчение, а храната е един от най-достъпните регулатори на емоции.

„Не можем да очакваме самоконтрол от нервна система, която е в режим на оцеляване." Затова и е добре да спрем да се питаме "защо нямаме воля".Този въпрос активира срам, а срамът засилва импулсивното хранене. По-полезният въпрос е: „Какво в момента ме претоварва?"

Може да опитаме да регулираме нервната система преди храненето. Дори 2 - 3 минути дълбоко дишане или кратка пауза преди ядене може да намали автоматичното преяждане. Да сме наясно, че храната не е проблем, а по-скоро сигнал за умора, липса на сигурност, пренатоварване. И често колкото по-строга е диетата, толкова по-силен е психологическия натиск. Забраните повишават тревожността, а тревожността увеличава апетита.

Отслабването е по-успешно, когато човек се чувства в безопасност. Усещането за сигурност идва с рутинен сън, редовно хранене, по-малко хаос. Това сваля напрежението от тялото, а не го кара да се защитава чрез задържане на килограми.