Напишете дума/думи за търсене

Кремена Халваджиян: Внучетата ми не случиха на баба с плетка

Заради многото ангажименти рядко й остава време за почивка.

Стилист и дизайнер в някои от най-гледаните тв предавания и сериали, собственик на нощен клуб и супер грижовна баба на Еди и Кай. Всичко това успява да прави едновременно Кремена Халваджиян, като понякога остават само по 3-4 часа за сън. И въпреки това кипи от енергия. От години съпургата на Маги Халваджиян е в този ритъм и не само успява да се справя, но става все по-добра. А зрителите всеки път истински се впечатляват от костюмите, които тя и нейният екип създават за риалити формати като “Маскираният певец” и “Като две капки вода”.

- Предстои трети сезон на “Маскираният певец”, вие създавате впечатляващите костюми и маски, зад които се крият участниците. Как се правят толкова сложни образи, г-жо Халваджиян?

- Правим 14 костюма. Не са стандартни и всеки ден има поне по сто въпроса за решаване за всеки един от образите. Налага се да измислям хиляди варианти, кръжа от ателие на ателие. А както винаги правя много неща едновременно. В същото време се занимавам с моето заведение, както и с едно друго. Там сложих една стара дървена врата, която реставрирахме с художници, и хората вече започнаха да се снимат пред нея. Тя е от типичните стари врати от 30-те години на миналия век. Аз съм родена в къща от този период и не съм привърженик на това да се съсипва старото и да се прави модерно. Старите неща трябва да се ремонтират и пазят, да са в духа на Стара София. Това обаче е огромен проблем в нашата страна. Казусът не е решен, хората нямат пари да си поддържат имотите и по никакъв начин не е уредено като помощ от страна на институциите. Общо взето сградите са в окаяно състояние. Затова се старая, колкото мога, аз да пазя такива неща, да ги поддържам такива, каквито са били.

А иначе, за “Маскираният певец” започвам да работя още като си отворя очите, към 8 ч. сутринта се започва говорене по телефона. Вечер се прибирам към полунощ. Не знам кога ям, кога спя, но интересното е, че имам енергия.

Покрай “Маскираният певец” две години поред нямах нито един почивен ден през лятото. Преди старта на предаването, през септември, отивахме за седмица на почивка. Тази година се заклех, че ще свършим по-навреме и август ще отделим време за пътуване.

Кремена Халваджиян с Еди и Кай
Кремена Халваджиян с Еди и Кай

- С колко време разполагате за създаването на костюмите?

- Предишните години беше по цяло лято. Работехме с други изпълнители, които бяха много малко. Две момичета шиеха костюмите, друго ателие правеше маските. Последния костюм го довършвахме, докато вече се снимаха визитките. От края на май, до август включително. Този път започнах още преди да свършат “Капките”. Започнах да ги мисля, да търся хора. Сега работя с много изпълнители, за да стане по-бързо. Всеки е поел по два, по три костюма. Но аз ставам луда, защото трябва да обикалям цяла София, за да мина през всички ателиета. Непрекъснато има казуси кое няма да е удобно така или не може да се закрепи. Снимахме и мейкинг, но още не знам какво се е получило.

- Къде са останалите костюми и ще влязат ли пак в новия сезон на шоуто?

- Държим си ги в студиото. Най-вероятно ще влязат, не знам какво ще решат сценаристите.

- Носят се слухове, че водеща ще бъде Мария Игнатова, така ли е?

- Не мога да издавам такива неща, ще има изненади. (Смее се.)

- През годините сте се занимавали с много предавания, кое е най-трудното като работа?

- Може би “Маскираният певец”. Първо трябва да измисля костюмите, за бюджети няма да говоря, че от нищо нещо трябва да се направи. Бюджетите по света нямат нищо общо с нашите и на мен ми е безкрайно трудно да правя оригинални и ефектни неща с парите, с които се работи в България. Но съм свикнала по някакъв начин. Гала винаги ми е пожелавала

да имам проекти, в които да

нямам никакви ограничения,

което надали ще се случи.

Налага се да правя всякакви неща, Налага се с глина и пластилин да оформям някакви уста, да режа камъни, да работя с чукове, да пиля и т.н. Освен че трябва да измисля всичко, трябва да направя и цялата организация кой от къде какво трябва да вземе, какво липсва, къде трябва да се поръча, кой да тича да го купи. Всякакви логистични неща.

Със съпруга си Маги Халваджиян
СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ
Със съпруга си Маги Халваджиян СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

- Кой е най-тежкият костюм досега?

- За сегашните няма да издавам. При предишните не бяхме правили досега такива неща и сме използвали неподходящи материали, както се случи при Гарвана и Бухала. Получиха се много тежки. И сега има два-три такива, но в сравнение с предишните са доста оптимизирани. А като проект всички са тежки. Трудно ми е било, като са ми казвали, че за 20 дни трябва да направя 20 локации за сериал, като “Полицаите от края на града” или “Пътят на честта”. Наемаме някакви къщи, които ги правим от подовата настилка до четката за зъби в банята.

- Как се справяте толкова бързо, един апартамент не може да се обзаведе за такова кратко време?

- Когато става въпрос за предаване, съм като центрофуга. Започвам да разпределям задачи, да се работи успоредно на всички локации, да следя нещата. Набирам някаква скорост и нямам друг вариант. Имаме срокове, трябва да започне да се снима на определена дата и точка по въпроса. За да се случи това нещо,

буквално живея

на тези места,

прибирала съм се вкъщи за три часа.

- Съпругът ви Маги Халваджиян участва ли във вашия творчески процес?

- За щастие, Маги отдавна ми се е доверил и няма някакви изисквания или пререкания. Работим с режисьори, сега Кико е нашият основен режисьор и също нямаме никакви драми. Разбираме се само с две приказки по телефона. Но ако работим с външни режисьори, винаги сядаме да обсъдим нещата, да разбера какви са техните идеи. Режисьорът е този, който прави цялата картинка. Аз съм артдиректор или художник на проектите. Доста пъти съм успявала да убедя режисьор, тръгнал в определена посока, че точно това, в точно тези помещения, няма да е добре и да сменим нещичко. Хората, слава богу, отдавна ми се доверяват.

- А работите ли още с предаването на Гала “На кафе”?

- Не, освободиха ни най-любезно. След 20 години работа смея да кажа, че сме от ядрото създатели на това предаване, на облика, на имиджа, на телевизията по онова време. Тогава нямаше такава професия като моята - създаването на имидж, стил, как ще изглеждат предаванията. Занимавала съм се не само с “На кафе”, но и с повечето други предавания, които стартираха по онова време. Затова нямаше как да не бъде обидно, след като миналата пролет ни освободиха с моята асистентка, уж заради пандемията, не трябвало много хора да са на едно място.

Със сина си Бедрос
Със сина си Бедрос

- За “Като две капки вода” вече имате огромен гардероб. И все пак, когато се прави нов образ, налага ли се да шиете нови костюми, или вземате готови и преправяте?

- И двете. “Капките” е едно от любимите ни предавания. Много е тежко, но на нас някак си ни е леко. Сигурно вече 10 години сме с нашата шивачка Деси Рафаилова, която стана и стилист, и много добре се справяме. Първо правим концептуална среща, Деси хуква за мостри, носи ми ги и има два дни да шие. Правим репетиции, проби с балета. Но се случва и да преправяме стари, вече имаме толкова голям гардероб, че едва го побираме. Освен за участниците шием и за балета. Като ми попаднат някакви стари предавания, се чудя как сме ги направили. Докато тече форматът, всичко се случва много бързо. Смазали сме колелата.

- Наскоро имахте рожден ден, винаги близките ви правят големи изненади, как беше сега?

- Тази година нямаше толкова големи изненади. Предишните бяха от децата ми.

Подаръците за

два от рождените ми

дни бяха бебетата

Първо ми съобщиха новината, че ще имаме Еди, после Кай. За юбилея ми преди две години Маги беше направил огромни спектакли. Сега изненадата беше организацията, украсата и подготовката на партито. Мислех си дали няма да ми съобщят за трето внуче, но прецених, че е твърде рано.

- Остава ли ви време сега за внучетата?

- Пак успявам, разбира се, но в този период на годината децата ми малко ме щадят. Идват например в събота и остават да преспят при нас или пък отиваме на някоя късна вечеря. Или правим някакви засичания из София, водят ми ги да ги видя за малко. В тези два месеца ме щадят, иначе съм доста основна баба. Много обичам да са вкъщи, да пътуваме някъде, да се гледаме. Сега обаче няма как. Не случиха децата на баба с плетка. (Смее се.)

Доста помагам. Като започнат предаванията, ги водим с нас, особено Еди, той вече е по-голям. Страшни ластици сме - един го взема отнякъде, води го на другия, разбираме се кой ще го прибере от репетиция и т.н.

Сега си взехме малко почивка и цялото семейство сме в Италия. Това ни е втори роден дом, не бяхме ходили от две години и ни липсваше.

- Кротки ли са Еди и Кай?

- Не, наистина не мога да повярвам днешните деца какво чудо са. Като дойдат, хвърчат във всички посоки, не спират, като пършинги са. Кай ме изумява, тя е на година и половина, а говори, общува с хората. Като ходеща кукла е, миниатюрна и изящна. Води съзнателен разговор, показва какво иска, отговаря точно на нещата. Оня ден излезе навън и каза: “Атър, атър, ожеш!”. Което беше: “Вятър, вятър, ужас!”. На тази крехка възраст вече има възклицания, оценки. Имам чувството, че всяко ново поколение върви по-бързо от предишните.

- Вероятно не сте строга баба?

- Всички смятат, че съм глезеща баба, а аз имам един метод, който много добре работи. Когато Еди дойде при мен разплакан, защото родителите му нещо са му се скарали, получавам същото, за което те се борят, но той го разбира на секундата. Успявам да го убедя с някакъв кратък разумен разговор. Или го разсейвам, ако е необходимо. Слуша ме страшно много. Като стане напечено, съм неговият пристан. Той ми е сърцето, Кай разбира се, също. Но тя още е във възрастта, в която е много залепена за мама. Еди повече е свикнал с мен, защото живееха при нас за по-дълги периоди. Надявам се и с Кай да имаме същата силна връзка. Но не съм от глезещите баби, каквото искат, задължително да се случва. Строга съм по някакъв начин, но с разбирателство ми се получават нещата.

- Как се държи Еди в студиото, успявате ли да го накарате да пази тишина, когато се налага?

- Той е свикнал с всичко. Още от бебе е зад камерите, баща му го държеше на колене, докато снима, бил е в апаратната, навсякъде... Много разумно се държи, знае кога трябва да е тихо, кога е репетиция, кога се записва звук. Но се видя, че му е скучно, когато започне лайфът, защото вече е видял всичко по време на репетицията. Иска да стои зад кулисите, на сцената, да седне в публиката - това изобщо не го интересува. Много е сладък.

 

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X