Как се проявява биполярно разстройство при децата?

Биполярното разстройство е проблем на психичното здраве. Характеризира се с нетипични промени в настроението, промени в енергията, пълно вътрешно опустошение, апатия.
Децата, особено юношите, също могат да бъдат засегнати от биполярно разстройство.

Началото на заболяването може да се случи на почти всяка възраст, но най-често - на четиринадесет до шестнадесет години, по време на пубертета.

Биполярно разстройство при деца: особености на проявление
Обикновено началото на биполярно разстройство е депресивната фаза на заболяването. Нещо повече, детето се характеризира с известно маскиране на преживяванията, характерни за обикновената депресия, докато демонстрира забележими смущения в поведението си.

Наблюдават се и промени в характера: така доскоро напълно адекватно и спокойно дете изведнъж става непоносимо, „извънземно”, непокорно. То може да започне да използва неприлични думи и изрази, да обижда родителите си. Често се оттегля в себе си, затваря се в стаята си и не иска да комуникира с никого.

При опитите на родителите да се свържат с него в буквален и преносен смисъл, то може да прояви физическа агресия. Това поведение обикновено се отразява на оценките в училище.
Понякога спира дори да посещава даскалото или се опитва предизвикателно да наруши дисциплината в часовете, които преди това са му били интересни.

Дете в депресивен период може да посвети много време на социалните мрежи, да превърта информация по различни сайтове и да играе до припадък компютърни игри. Това му помага по някакъв начин да стабилизира неразбираемото си състояние.

Често то просто не може да разбере какво се случва с него сега.
Детето се опитва безуспешно да се справи със състоянието си. Въпреки че рядко не се оплаква, а само заявява, че не иска нищо, то е тъжно, отегчено. Понякога сънят му е нарушен, няма апетит.

По правило изразена депресивна фаза настъпва в по-напредналото юношество. Детето не получава удоволствие от нищо, дори от това, което преди това му е носило радост, или му е било хоби.

Има нужда от уединение, присъства очевидна апатия, изобщо не иска да прави нищо. Има усещане за душевна болка, самите деца казват, че вече не се чувстват живи.

Това състояние може да провокира самонараняващо се поведение, което е предназначено да върне усещането за живот, да превърне психическата болка във физическа травма.