От бременността до 4-тата година на детето е най-решаващият етап за мозъка

От Маринела Попова

Учените твърдят, че най-решителният етап за мозъка съвпада с началото на живота. Това е времето, когато развитието напредва по-бързо и по-видимо, отколкото във всеки друг момент от живота. Също така в този период се решава голяма част от мозъчното и психическото здраве на индивида.

Детството е решаваща фаза за мозъка, тъй като през нея този орган се формира и развива. Неблагоприятните условия в този момент могат да се проявят в определени дългосрочни проблеми.
Зигмунд Фройд смята детството за определящ етап от човешкото същество. Психоанализата придава голямо значение на всички събития, които се случват в този период от живота. Тя търси ключове в детството на възрастните за най-дълбоките им проблеми. Днес неврологията също потвърждава, че най-решаваща фаза за мозъка е в детството.
Освен това науката вече е доказала, че трудни преживявания както в живота на плода, така и в ранните години, могат да имат дългосрочни последици за детето.

"Никога не е късно да имаш щастливо детство."
-Том Робинс-

Развитие на плода: решаваща фаза за мозъка
Развитието на плода е решаваща фаза за мозъка. Развитието на този орган може да бъде променено от условията на живот на майката. Ако тя страда от епизоди на силен стрес непрекъснато, това се отразява на развиващия се плод.

Стресът води до повишаване на нивата на кортизол, известен като хормон на стреса. Ако често присъстват високи нива на кортизол, той преминава през плацентата и причинява епигенетични промени в тялото на плода.
Такива промени са свързани с модификации в ДНК. Незабавният ефект е, че нивото на кортизола също започва да се повишава в плода. Проучванията установяват, че в такива случаи детето се ражда с необичайна реакция на стрес.

Дългосрочни проблеми със стреса
Аномалията в реакцията на стреса се проявява рано в поведението на детето. Като цяло то трудно понася всяка стресова ситуация, независимо дали е моментна раздяла с майката или медицински преглед. От значение за това е фактът, че са открити епигенетични промени в кръвта от пъпна връв на новородени. Това се поражда от чувството на стрес у майката.

Високите нива на стрес при майката също причиняват промени в мозъка на детето. В много случаи увеличава обема на амигдалата. Това е областта, отговорна за обработката на емоционалната памет, особено на емоциите като гняв или страх.
Изглежда има и намаляване на хипокампуса. Това е областта, свързана с ученето на афективни събития и памет. Освен това се наблюдава намаляване на сивото вещество, което е свързано с регулирането на поведението и вземането на решения. Бялото вещество също претърпява определени модификации.

Ефектът от всички тези промени обикновено е по-интензивен отговор на стресови ситуации. Смята се, че това предразполага детето към психични проблеми. Освен това може да има емоционални или поведенчески затруднения. Всъщност то може да има по-нисък IQ и по-висок риск от развитие на аутизъм и шизофрения.

Функционален недостатък
Ако след раждането детето остане изложено на трудни, фрустриращи или шокиращи за него епизоди, ситуацията може да стане изключително сложна. Фактори като злоупотреба, пренебрегване, изоставяне, насилие в семейството, употреба на психоактивни лекарства или бедност могат да засилят този ефект. Ако детето има особена чувствителност към стрес и го изпитва често, щетите за него са по-големи.
Учените са открили, че децата, изложени на тези фактори, също изпитват промени в мозъка през първите години от живота. Например амигдалата може да стане хипертрофирана - факт, който се проявява като тревожност. Може да има влошаване на паметта, самоконтрола и проблеми с ученето поради намаляване на размера на хипокампуса.

Освен това могат да възникнат проблеми с езика и разсъжденията. Това е така, защото медиалната префронтална кора също е засегната. Всички тези факти сочат необходимостта от по-голямо внимание към грижите за бъдещите майки и техните бебета.