Декарт и неговата теория за сънищата

Сънуването отдавна е предмет на философски дискусии. Това се дължи на факта, че отваря изключително важния въпрос какво ни пречи да вярваме, че това, което наричаме реалност, не е сън. Може да намерите тази конкретна идея за невъобразима, но тя отдавна е интересна концепция за философията.

Французинът Рене Декарт е известен с приноса си към философията, математиката и науката. Във философските си размишления той обръща особено внимание върху сънищата.

Декарт поставя под въпрос почти всичко. Той използва съня като средство да постави под съмнение света около себе си.

Теорията на Декарт за съня
Хипотезата за сънищата на Декарт се появява за първи път в средата на XVII век в неговия труд „Размишления за първата философия“, известeн също като „Метафизически размишления“. Тази книга изследва въпроси като съществуване, истина, знание и реалност. Декарт иска да открие факти, които да му позволят да изгради точно и непогрешимо научно познание, тъй като науката по неговото време била пълна с грешки.

Декарт твърди, че когато сънуваме, ние си представяме както реални, така и ирационални неща. Това означава, че не може да различим съня от бодърстването.

Френският философ се чуди за съдържанието на сънищата, защото, колкото и малко вероятни да са те, те произхождат от реалността. Следователно те трябва да имат прилика с реални неща.

Нещата, които виждаме в сънищата, са като рисувани образи, които бихме могли да си представим само по подобие на съществуващи детайли.

Това обаче не помага на философа да установи разликата между сън и бодърстване и заради това се появява прочутото му хиперболично или картезианско съмнение. Всъщност от този момент нататък той започва да се съмнява във всичко на света, като например математическите истини.

Той се опитва да намери поне една ясна и очевидна истина. Открива я в размисъла. Известната му поговорка „Мисля, следователно съществувам“ се основава на идеята, че способността му да мисли означава, че той съществува и няма шанс това да бъде поставено под съмнение.

„Думата „философия“ означава изучаване на мъдростта и под „мъдрост“ се има предвид не само благоразумието в ежедневните ни дела, но и съвършеното познание за всички неща, които човечеството е способно да знае, както за воденето на живота, така и за запазването на здраве и откриване на всякакви умения."
Декарт

Сънища и съществуване
Въпреки че хипотезата на съня се използва като източник за установяване на хиперболично съмнение и по този начин намиране на сигурно знание, тя може да има друго тълкуване. То разглежда съня като средство за повдигане на екзистенциални или жизнени проблеми.

Проблемът за съществуването повдига невъзможността да знаем дали живеем в сън или не. Ако това е така, нашата реалност и светът около нас ще бъде вечен сън. Ако се събудим от него, ще престанем да съществуваме и ще загубим всичко, което мислим, че знаем. Това е мъчителна мисъл.

С хипотезата за мечтата на Декарт не само научното познание започва да се люлее, но и самото съществуване. На тази основа, ако се събудим, нищо няма да остане.

Декарт и моралният проблем на съня
Дълбоките философски разсъждения на Декарт върху сънищата и знанието му позволяват да достигне до най-сигурната истина, до която може да стигне: „Мисля, следователно съществувам“.

Има и морален компонент в работата на Декарт. Неговите размишления се стремят да доминират живота на човека, както и природата. Това означава намиране на точна и сигурна истина. В действителност, колкото повече истинско познание имаме за света, толкова по-голям контрол и управление може да упражняваме върху живота си.